Дэвид Балдаччи - Мишената

Качиха се в колата и се прибраха.

Мин отиде да си играе, а Чанг-Ча разгъна листчето. Текстът беше кодиран и написан на английски. За всеки случай.

Прочете го два пъти, за да бъде сигурна, че не пропуска нищо. До слуха й долетя смехът на Мин, която беше включила телевизора и гледаше анимационни филмчета.

Сигурно е много хубаво да се смееш, помисли си тя.

— Прилича на бебешко лигавниче — подхвърли Рийл.

— По-скоро на бикини — каза Роби.

Частният самолет се снижаваше към летището на Нантъкет. Коментарите им бяха предизвикани от гледката към острова от такава височина.

— Жените виждат едно, мъжете друго — хладно отбеляза Рийл.

— Предполагам.

Елинор Кашън и децата й пътуваха в предната част на самолета заедно с охраната си. Долу вече ги чакаше специалният кортеж, предварително докаран с ферибот. Ако президентът пътуваше с тях, мерките за сигурност щяха да бъдат далеч по-големи.

— Първите заселници на острова са дошли през хиляда шестстотин четирийсет и първа, площта му е сто двайсет и четири квадратни километра, плюс още сто и петдесет квадратни километра териториални води. Петдесет хиляди жители през лятото, пет пъти по-малко през останалите сезони. — Рийл направи малка пауза и добави: — Наричат го Малката сива дама заради мъглата, която го обвива през по-голямата част от годината. Земята тук е сред най-скъпите в цялата страна. Най-високата му точка е Фолджър Хил, трийсет и три метра над морското равнище.

— Ти си неизчерпаем извор на информация — каза Роби.

— С Гугъл всеки може да бъде гений — сви рамене тя.

Реактивният самолет кацна меко, намали ход и спря. Рийл и Роби грабнаха саковете си и се насочиха към изхода.

Клеър Кашън изскочи на пътеката директно пред Роби. Майка й и Томи бяха точно пред нея. Охраната от Сикрет Сървис вече беше навън и наблюдаваше периметъра около чакащия на пистата джип.

Клеър беше облечена с тесни джинси, суичър с логото на „Йейл“ и обувки с високи токчета.

— Добре ли пътувахте? — обърна се тя към Роби.

— За мен всеки полет е добър, стига самолетът да кацне — отвърна той.

— Не само хубав, но и с чувство за хумор — засмя се момичето. — Наистина впечатляващо.

Рийл се извърна на една страна, за да скрие изразителното въртене на очите си. Това обаче не й попречи да смушка Роби в гърба и да просъска:

— Мили боже, сигурно е много приятно да си популярен сред децата !

В следващия миг Клеър се спъна по стълбичката, вероятно заради високите си токчета. Роби успя да я задържи.

— Благодаря, господин Роби — стисна ръката му тя.

— Наричай ме Уил.

— Добре, Уил — усмихна се тя. — А ти можеш да ме наричаш Клеър.

Роби се обърна, очаквайки ново смушкване от страна на Рийл. Но такова не последва. Томи захласнато зяпаше партньорката му, а Елинор гледаше дъщеря си с раздразнение.

Стъпиха на пистата и се насочиха към трите джипа.

— Май и ти се сдоби със собствен фен клуб — подхвърли Роби на Рийл. Момчето продължаваше да я зяпа, докато влизаше в средната кола.

— Страхотно, нали? — отвърна тя.

Те се качиха в третия автомобил, който следваше колата с президентското семейство. Компания им правеха двама агенти на Сикрет Сървис.

— Добре дошли на борда — поздрави ги единият от тях. — Доколкото ми е известно, вие също сте от разузнавателната общност.

— Нищо подобно — каза Рийл, криейки усмивката си. — Работим за Държавния департамент.

— Да бе — ухили се агентът.

— Защо точно Нантъкет? — попита го Роби.

— Първата дама е ходила на училище в Бостън. Явно често е идвала тук като дете. Приятни спомени.

— И вероятно е искала да се махне от Вашингтон, макар и за кратко.

— Винаги е хубаво да се махнеш от това място — съгласи се агентът, помълча известно време, а след това попита: — Трябва ли да знаем какво е наложило присъствието ви тук?

— Единствената причина да сме тук е молбата на Първата дама — отвърна Роби.

— Надява се, че ще подействаме успокоително на сина й — добави Рийл.

— Момчето наистина преживява трудни времена — кимна агентът. — Не е лесно да си като него.

— Не е — съгласи се Роби.

— А дали ще успеете да му помогнете? Той е добро дете. Не ни създава никакви проблеми — разбира се, ако не броим сбиванията в училище.

— Не знам дали ще му помогнем, но поне можем да опитаме — отговори Рийл.

— Това означава ли, че имате опит с деца?

Роби и Рийл се спогледаха.

— Работим във Вашингтон, където почти всички се държат като деца — отвърна Рийл.