Дэвид Балдаччи - Мишената

Маркс кимна, а Тъкър мрачно поклати глава.

— Искам ежедневни доклади, докато сте на тази малка ваканция! — отсече той. — Работите за мен, а не за Сикрет Сървис или Първата дама, ясно?

— Да, сър — отвърна с леко раздразнение Рийл. — Поне докато сте директор!

След заседанието Тъкър нареди на Рийл да остане. Роби й хвърли въпросителен поглед, но тя само кимна.

Тъкър изчака всички да напуснат, седна и й посочи стол.

— Ако не възразявате, предпочитам да остана права — предизвикателно рече тя.

— Трябва ли да ти заповядам, за да седнеш? — ядоса се директорът. — За бога, Рийл, не можеш ли просто да изпълняваш това, което казвам, без да правиш сцени? Така ми подронваш авторитета!

Рийл го погледна мрачно, но все пак седна.

— Няма да ти отнема много време — рече той.

— Все ми е едно — отвърна тя и спокойно издържа на втренчения му поглед.

— Мразиш ме, нали?

— Това, което изпитвам към вас, не засяга работата ми.

— Напротив. Без уважение не става нищо.

— След като казвате — сви рамене тя.

— Никога не съм бил изправен пред по-труден проблем от теб. Никога!

— Радвам се, че мога да бъда на разположение.

— Не е време за шегичките ти. Говоря сериозно.

Тя изпъна гръб, но не отговори.

Тъкър вдигна два пръста.

— Моят заместник Джеймс Гелдър, а след него и анализаторът Дъг Джейкъбс.

Рийл продължи да мълчи.

— Ти ги уби.

Тя скръсти ръце пред гърдите си.

— Те работеха тук. Гелдър беше мой приятел. Ти си причината да са мъртви.

Усетила какво ще последва, Рийл понечи да каже нещо, но Тъкър вдигна ръка.

— Позволи ми да довърша. Трябваше ми доста време, за да си изясня нещата. Нека ти кажа какво мисля, а след това можеш да ми отговориш.

Рийл се облегна в стола си и зачака.

— Направих максимално задълбочен анализ на техния случай, без да пропускам нищо — продължи Тъкър. — И макар да не ми се вярваше, стигнах до заключението, че и двамата са били предатели. Както Гелдър, когото смятах за приятел, така и Дъг Джейкъбс, който е дал клетва да служи на страната си. Ако плановете им се бяха реализирали, със сигурност щеше да настъпи апокалипсис. Но ти предотврати това. Ти и Роби.

Изражението на Рийл се смекчи, а в погледа, който отправи към шефа си, проблесна нов интерес.

— Не мога да приема методите, които използваш. Виновен до доказване на противното, а? Но вече разбирам защо си постъпила по този начин. Убиха човек, който ти е бил близък. Но нямаше преки доказателства, че са те. Ако не беше реагирала по този начин, светът, който познаваме, щеше да рухне. — Той въздъхна тежко. — Никак не ми се ще да призная това, но ти постъпи правилно, Рийл.

Тя почти зяпна от смайване.

Тъкър сведе очи към масата.

— Следващите ти действия бяха наистина забележителни. Двамата с Роби преодоляхте невъобразими препятствия и непрекъснато излагахте живота си на опасност. Така успяхте да предотвратите глобална катастрофа, докато всички останали, включително и аз, седяхме и чакахме да се случи непоправимото. А за награда аз ви изпратих на сигурна смърт в Сирия. Още не мога да повярвам, че го направих, и се срамувам от себе си. Наистина се срамувам. Защото подобна постъпка няма оправдание. Как можах да изпратя най-добрите си хора на заколение? Но вие оцеляхте и получихте медали. Започнах да мисля как да се отърва от вас от момента, в който ви зърнах с тези тенекии на шията.

Тъкър замълча, но Рийл не пожела да каже каквото и да било.

— После разбрах какво се е случило заради онзи боклук, който ти се води баща — продължи след дългата пауза директорът. — Знам какви са били плановете му. Знам и какво си направила, за да го спреш и да спасиш живота на Джули Гети. И накрая, наясно съм с риска, на който се изложихте с Роби по време на мисията в Северна Корея. Където отново се справихте по забележителен начин. Всеки друг екип на ваше място щеше да се провали.

Той отново млъкна, но този път само за няколко секунди.

— След всичко, което казах дотук, мога да добавя само едно: благодаря за отличната служба, агент Рийл. Аз сгреших, ти беше права.

Тя изненадано пое протегната му ръка.

— Не знам какво да кажа, господин директор. Мисля, че разбирам колко ви е било трудно да стигнете до това заключение.

— Работата е там, че не трябваше да е толкова трудно, Рийл. Но аз съм голям инат. Виж какво, прекрасно знам, че много хора ме смятат за аутсайдер, защото назначението ми беше политическо и никога не съм работил в областта на разузнаването. Разбирам ги. За тях аз съм никой. Но въпреки това положих огромни усилия, за да бъда в час. Наистина огромни. За съжаление, допуснах и грешки, като най-голямата от тях си ти. Отново ще те помоля да приемеш моите извинения… — Директорът помълча известно време, после добави: — Мисля да връча оставката си на президента веднага след като неутрализираме севернокорейската заплаха…