Дэвид Балдаччи - Мишената

Седнаха около голямата стара маса в помещение, което някога е било кухня. Това си личеше от очуканата мивка и ръждясалата печка. Разговорът се водеше на бърз и напрегнат корейски. Един по един мъжете докладваха за всичко, което бяха научили. След което стана ясно, че мястото на покушението вече е уточнено.

— Те заминават за Нантъкет — каза един от присъстващите на Чанг-Ча. — Знаем това от другаря Бе-Хо, който е подслушал части от разговори, проведени в Белия дом.

— Но той не ми каза нищо по време на срещата — изтъкна тя.

— Информацията му се нуждаеше от потвърждение, което получихме по-късно.

Мъжът придърпа картата, която лежеше на масата.

— Става въпрос за малък остров в Атлантическия океан, разположен срещу бреговете на щата Масачузетс. До него се стига със самолет или ферибот. Заминават след две седмици. Само съпругата и децата, плюс охраната. Вече знаем къде ще отседнат — в къща, близо до центъра на града. Тя е стара, с историческа стойност и предлага някои добри възможности.

— Разполагаме ли с графика на пребиваването им? — попита Чанг-Ча.

— Да. Предварителен, сглобен от различни източници. В момента работим върху достоверността му.

— Трябва да отидем там преди тях, за да не събудим подозрения — каза Чанг-Ча.

— Задължително — кимна мъжът. — Извън сезона островът се посещава от малко туристи. През лятото там има цяла армия обслужващ персонал — главно от Африка, Русия и източноевропейските страни, които работят във вторите къщи на богати американци.

— Втори къщи? — вдигна вежди Чанг-Ча.

— Много хора в тази страна притежават по няколко жилища. Те непрекъснато сноват между тях. Задоволяват своята алчност чрез експлоатация на бедните.

— Разбирам.

— Но по това време на годината прислужниците ги няма. За наш късмет, на острова живеят достатъчно азиатци и латиноамериканци. Вероятно сте наясно, че американците не правят разлика между китайци и японци и нямат представа кой откъде идва. Това невежество е типично за високомерното им поведение. Въобразяват си, че светът се върти около тях. Но в момента разполагаме с двама оперативни агенти на място, които ще осъществят внедряването. Ще си намерим работа в различни части на острова. Не всички, разбира се. Част от нас ще останат в резерв, включително и вие, Чанг-Ча. Ще излезете на сцената в последния момент преди удара.

— А знаем ли кога ще настъпи този момент?

— Скоро ще знаем — отвърна мъжът. — След което ще изчистим детайлите.

— Колко време ще останат мишените?

— Една седмица. Толкова продължава ученическата ваканция.

— Сигурни ли сме, че децата ще се появят в Нантъкет?

— Да.

— Но президентът няма да е там?

— Най-вероятно не. Имаме начин да разберем, в случай че промени плановете си. Ако се появи на острова, ударът се отлага. Мерките за сигурност ще бъдат непреодолими. Но, за щастие, това съвсем не е така, когато президентът отсъства. За тях той е най-важният човек на Земята. Имаме сведения, че когато става въпрос за неговия жалък живот, Сикрет Сървис са готови да обърнат гръб дори на съпругата и децата му.

Чанг-Ча кимна и насочи вниманието си към картите, пръснати върху масата.

— Виждам как можем да стигнем до там — каза след известно време. — Но как ще си тръгнем след изпълнението на задачата? Ясно е, че не можем да използваме нито самолет, нито ферибот… — Тя погледна бележките пред себе си. — Масачузетс…

Мъжете се спогледаха.

— Не очакваме, че ще оцелеем след тази мисия, Чанг-Ча — тихо отвърна мъжът.

Тя дори не трепна. Може би защото го очакваше. Отдавна подозираше, че я изпращат на самоубийствена мисия. И знаеше кой има пръст в това.

— Познавате ли другарката Лим Юн? — попита тя.

— Да, имам честта да я познавам.

— От нея ли научихте това, което ми казахте току-що?

— Да.

Чанг-Ча бавно огледа останалите. В очите на повечето от тях имаше любопитство, примесено с подозрение.

— За мен е привилегия да служа на Великия вожд — обяви тя. — И да умра за него. А сега да се залавяме за работа.

Чанг-Ча отново се зачете в документите пред себе си.

Обсъждането на плана продължи още доста време, но тя не беше в състояние да мисли за нищо друго, освен за Мин.

Телефонът на Роби иззвъня. Беше си у дома в компанията на Рийл, която се беше отпуснала на стола със затворени очи, но той знаеше, че не спи. Навън валеше дъжд. И двамата нямаха какво да правят. Почивката им харесваше, но те не бяха свикнали да бездействат.