Дэвид Балдаччи - Мишената

— Да? — каза той, послуша за момент и се изправи. — Да, разбира се. Кога? — После кимна и добави: — Ще бъдем там.

Прибра телефона и побутна леко Рийл.

— Нова задача ли? — отвори очи тя.

— Не съм сигурен. Но скоро ще разберем, защото ни викат в Белия дом.

— Пак ли? — възкликна тя. — Кашън вече ни потупа по главите. Какво още иска?

— Не ни вика той.

— Какво? — учудено го погледна тя, изопна дългите си крака и изправи гръб.

— Поканата е от Първата дама. Ще се срещнем в частните й покои след… — Роби погледна часовника. — Един час.

— Какво иска от нас?

— Нямам представа. Но скоро ще разберем.

Пристигнаха в Белия дом в уреченото време. Бяха помолени да оставят оръжието си на охраната, а след това ги поведоха към частния президентски апартамент на втория етаж.

— Някога бил ли си там? — прошепна Рийл, докато бяха в асансьора.

Той поклати глава.

— А ти?

— Не, по дяволите.

Въведоха ги в просторен хол, украсен с цветя в големи вази. Елинор Кашън се изправи да ги посрещне. Служителят, който ги придружаваше, безшумно се оттегли.

Първата дама ги покани да седнат на един голям диван и се настани срещу тях. Беше с панталон, къс жакет, бяла блуза и обувки на петсантиметрови токчета. Косата й беше вързана на конска опашка. Носеше голям медальон с лика на свети Кристофър, окачен на сребърна верижка.

— Вероятно се чудите защо ви помолих да се отбиете — започна тя.

— Малко сме изненадани — призна Роби.

— Работата е там, че направихте много силно впечатление на сина ни. Мисля, че в момента се е заел да ви проучва.

— Едва ли ще открие нещо — каза Рийл. — Нямаме Фейсбук.

— Знам — усмихна се Елинор. — Наясно съм и с факта, че нямам право на достъп до това, с което се занимавате, но все пак открих някои неща… — Първата дама направи кратка пауза и побърза да добави: — И аз като съпруга ми съм ви признателна за това, което вършите за страната ни.

— Благодарим ви — отвърна Роби, а Рийл само кимна.

— Споделих с Томи някои неща за вас. Нищо поверително, разбира се. Но той се впечатли извънредно много. — Тя погледна Рийл. — Разказаха ми някои неща за вашите проблеми, агент Рийл. Радвам се, че тази ситуация вече е зад гърба ви.

Рийл не отговори, но любопитството в очите й нарасна.

— По-добре да преминем на въпроса, госпожо — почтително рече Роби.

— Обикновено не съм толкова нервна и срамежлива, когато искам нещо — засмя се Елинор. — Някога наистина бях такава, но след като се омъжих за политик, бързо открих колко е удобно да искаш разни неща от другите. — Тя замълча за момент, събра мислите си и продължи: — Аз и децата заминаваме на едноседмична ваканция в Нантъкет. Да сменим обстановката и да заредим батериите. Всички имаме нужда от това, но най-вече Томи.

— Заради сбиването в училище? — подхвърли Рийл.

— Не само заради него. Томи трудно се адаптира към живота тук. Много трудно. Вероятно защото дойдохме от едно коренно различно място.

— Това е уникален град, но човек трудно свиква с него — каза Роби.

— Тук сте абсолютно прав.

— Но какво искате от нас? — директно попита Рийл.

— Ще ви го кажа направо. Искам да дойдете в Нантъкет. Президентът няма да може да ни придружи и аз си помислих, че… Е, че вашето присъствие ще ни помогне много. — После си пое дъх и бързо добави: — Това вероятно ви изглежда налудничаво. Почти не се познаваме, но Томи говори само за вас. Не знам какво да ви кажа… Всъщност знам. Той усеща уважението на баща си към вас и ви смята за истински герои. А в същото време страда, когато татко му не е до него…

Гласът й постепенно заглъхна. От изражението й личеше, че съжалява за проявената словоохотливост.

— Виждал съм Томи само веднъж, но веднага разбрах, че е добро дете — отвърна Роби. — Сбил се е, за да защити баща си.

— Прав сте. Бях възхитена от смелостта му, но едновременно с това и ужасена. Не знаех как да постъпя — да го похваля или да го накажа.

— Не е лесно да си майка — каза Рийл.

— Извинявам се, че не попитах по-рано — погледна я Първата дама. — И вие ли сте майка, агент Рийл?

— Не, не съм — без колебание отвърна Рийл.

Елинор се облегна назад.

— И тъй, ще го направите ли?

Рийл хвърли кос поглед към Роби и попита:

— Да разбирам ли, че президентът и Сикрет Сървис нямат нищо против?

— Да. Съпругът ми е съгласен. Смята, че допълнителната сигурност няма да ни бъде излишна. Моят охранителен екип също не възразява. Явно са ви проучили добре.

— А децата? — попита Рийл.