Дэвид Балдаччи - Мишената

— Томи е на седмото небе.

— Дъщеря ви?

— Признавам, че тя не беше много ентусиазирана от идеята да отскочим до Нантъкет, особено по това време на годината. Предпочиташе да си остане у дома и да бъде с приятелките си. Но сега изгаря от нетърпение да замине.

— Какво се промени? — попита Роби.

— Ами… — леко се изчерви Елинор. — Тя видя една ваша снимка, агент Роби.

Рийл му хвърли кос поглед, в който имаше весели искрици.

— Това не бива да ти замайва главата — шеговито подхвърли тя.

— Тийнейджърките лесно се впечатляват — добави Първата дама.

— Държите на тази ваканция заради Томи, нали? — попита Роби.

— Да, но и за мен ще бъде много приятно да прекарам известно време извън тази сграда в компанията на децата. Това е истината, агент Роби.

— Наричайте ме Уил, госпожо.

— А мен Джесика — добави Рийл.

— Значи сте съгласни?

— В момента сме в пауза между две операции — отвърна Рийл. — А това означава, че вашата молба ще стане приоритет.

— Отговорът е да, съгласни сме — добави Роби. — Само ни кажете кога и къде.

— Нямате представа колко съм ви благодарна! — възкликна Елинор. — Надявам се, че това пътуване ще се отрази добре на всички ни. Но най-вече на Томи.

— Сигурен съм — каза Роби. — Ще имате ли някакви специални изисквания към нас, докато сме там?

— Надявам се да отделите малко време на Томи. Още след първата ви среща усетих, че се превръщате в пример за подражание за него. Достатъчно ще бъдат няколко думи, а дори и самото ви присъствие. Като мъж към мъж…

— Ясно.

— Не ме разбирайте погрешно — добави Елинор. — Томи обожава баща си. Имаха много силна връзка помежду си. И все още я имат . Работата е там, че…

— Дори Супермен не може да върши работата на президента — погледна я с разбиране Роби. — Тя изисква страшно много усилия и най-вече време. Семейството остава на втори план.

— Нещо такова — колебливо отвърна Първата дама. — Президентът прави каквото може, но сякаш всички на този свят искат част от времето му.

— Да.

Станаха да си вървят, но Рийл внезапно спря.

— О, и още нещо…

— Да? — погледна я Елинор.

— Напомнете на дъщеря си, че партньорът ми е достатъчно възрастен, за да й бъде баща.

— Това с нищо не ни помага! — отсече Еван Тъкър, седнал срещу Роби и Рийл в една от заседателните зали на Лангли. Вляво от него беше Аманда Маркс, а вдясно — Синия.

— Нямахме кой знае какъв избор — отвърна Роби.

— Винаги има избор! — сопна му се Тъкър. — Отивате на ваканция в Нантъкет, когато се нуждаем от вас тук?

— Ние също имаме нужда от почивка! — реагира Рийл. — Особено след онази „ваканция“ с неонацистите и цялата бъркотия в Северна Корея!

— Знаеш какво имам предвид — изгледа я Тъкър. — Все още не сме сигурни как ще реагират корейците. Между нас казано, направих опит да разубедя президента да се откаже от операцията по измъкването на децата на Пак от концлагера, но той се запъна. Сега ще трябва да платим цената за неспособността му да преглътне чувството си за вина.

— Имаме ли идея къде могат да нанесат удар? — попита Рийл, обръщайки се към Маркс.

Заместник-директорът кимна.

— В част от прехванатите разговори се намеква, че Северна Корея подготвя ракетен удар срещу американските бази в южната й съседка.

— Това със сигурност означава война — отбеляза Синия.

— Има индикации, че този път са страшно ядосани — отвърна Маркс. — Първо от проваления преврат срещу Ун, а сега и от тази операция. Реакцията им е очаквана.

— Естествено — намеси се Тъкър. — Точно както го предвидих. Нима всичко това струва два човешки живота? Сега ще си платим с лихвите! — Очите му предизвикателно обходиха лицата на присъстващите. Сякаш очакваше някой да изрази несъгласие.

— Други потенциални мишени? — попита Роби.

— Страхувам се, че има доста такива — отвърна Синия.

— А вие двамата ще се развявате из красивия Нантъкет, любимо място за лятна почивка на хората с частни самолети! — подхвърли Тъкър.

— Само на тях ли? — засече го Рийл. — Доколкото ми е известно, вие също имате къща там.

— Къща под наем — раздразнено отвърна директорът.

— Добре е, че Първата дама и децата ще бъдат извън града — побърза да се намеси Маркс. — Освен това пътуването им не фигурира в официалната програма на семейството, което е още по-добре. — Погледна Роби и Рийл. — А включени ли сте в официалния охранителен екип?

— Правилникът на Сикрет Сървис не го позволява — каза Рийл. — Но според мен те нямат нищо против нашето присъствие. Желанието на Първата дама е да прекараме известно време със сина й, който преживява труден момент.