Дэвид Балдаччи - Мишената

Сирената започна да вие секунди след като се промушиха през дупката в оградата и затичаха към гората.

Обърнаха се точно навреме, за да зърнат светлините и да чуят тропот на крака и боботене на автомобилни мотори.

— Натам! — махна към близкия склон Роби. — Бързо!

Затичаха нагоре. За щастие, Ду-Хо и Ън Сън бяха млади и в добра форма. Нямаха проблем да поддържат темпо, несъмнено тласкани напред и от мисълта, че ако ги хванат, ще бъдат разстреляни на място.

— Дали не беше засада? — подхвърли Рийл и продължи да тича нагоре.

— Открили са пазачите, които застреляхте извън периметъра — отговори Сък. — Току-що го чух по радиостанцията.

— Страхотно — промърмори Роби. — Трябва да удвоим усилията си.

— Натам — махна наляво Сък. — Това е най-краткият път до мястото, където скрихме скутерите.

Понесоха се по тъмния път. Роби държеше Ду-Хо за ръка и го насочваше благодарение на уреда си за нощно виждане. А Рийл водеше Ън Сън.

Не след дълго се добраха до скутерите. Ън Сън седна зад гърба на Рийл, а Ду-Хо зад Роби. Поеха по тясната пътечка, която водеше към шосето. Рийл се обърна и успя да види светлините на фарове зад тях. Получил предупреждението й по радиостанцията, Роби спря своя скутер и направи знак на Ду-Хо да се качи при Сък.

— Късмет — каза му Рийл.

— Ако не се появя до две минути след като стигнете при лодката, тръгвайте! — заръча Роби. — Няма смисъл да ме чакате.

И той безшумно изчезна в мрака. Описа малък кръг в обратна посока, приклекна на малкото възвишение встрани от пътя, а след това се прицели и натисна спусъка на гранатомета, който беше преметнал през рамо.

Гранатата улучи водещия камион в радиатора. Експлозията беше оглушителна, а отломките се разлетяха нависоко. Улученият камион свърши и една полезна работа: блокира пътя.

Но стрелбата не мина без последици, тъй като разкри позицията му. Войниците в останалите камиони го засипаха с куршуми. Той успя да зареди нова граната и да я изстреля към втория камион миг преди един куршум да го улучи в бронежилетката и да го повали по гръб. Камионът литна във въздуха.

Той погледна надолу. Куршумът почти беше пробил бронежилетката му. Гръдната кост под нея пулсираше от болка. Сякаш го беше блъснала кола.

Изправи се и посегна към автоматичната си пушка.

На пътя имаше още два камиона, блокирани от взривените. От тях се изсипаха войници, които заобикаляха пламъците и стреляха в неговата посока.

Роби разгъна крачетата на пушката, залегна, опря буза в приклада и погледна през инфрачервения мерник. После изпусна въздуха от гърдите си и натисна спусъка. Стреляше спокойно и методично. Засичаше мишената и натискаше спусъка. Засичаше следващата и отново натискаше спусъка. И пак, и пак…

Все едно че беше на стрелбището и дупчеше хартиени мишени. С малката разлика, че тук имаше и ответен огън. Куршумите продължаваха да свистят около него. Но позицията му на възвишението беше великолепна и той продължаваше да стреля. Без пропуск. Всеки изстрел означаваше един противник по-малко.

Първият снаряд избухна на петнайсетина метра от него в момента, в който свърши мунициите. Земята се разтърси с такава сила, че пушката излетя от ръцете му, а самият той заби лице в пръстта.

Вече знаеше, че следващият снаряд ще се взриви още по-близо.

А това означаваше, че не може да остане тук. Единственото, което можеше да направи при смазващото превъзходство на противника, беше да се оттегли.

Хукна към скутера си и го възседна.

С един човек машината се оказа доста по-пъргава.

Спусна се надолу по пътеката и зави наляво. Миг по-късно прелетя над канавката, изскочи на шосето и завъртя докрай ръчката на газта. Куршумите продължаваха да свирят около него. Кара така около пет минути, опитвайки се да вземе максимален аванс пред преследвачите си.

Осъзна, че все още е в обхвата на снарядите, когато един от тях експлодира на няколко метра пред него и освети нощното небе с милиони искри. Наложи се рязко да завие към банкета, за да избегне отломките.

Следващият снаряд се взриви на пет-шест метра от него. Земята отново се разтърси, а въздушната вълна го изхвърли от седалката. Тялото му болезнено се затъркаля по неравния терен.

Когато се изправи, целият в прах и кал, остра болка прониза крака му. Инстинктивно опипа бедрото си и ръката му се покри с кръв.

Надеждите му угаснаха в мига, в който се довлече обратно до скутера. Предното колело се оказа силно изкривено. Насочи поглед в далечината. Престоеше му да измине още много километри — нещо, което едва ли можеше да направи пеша. А и лодката отдавна щеше да е отплавала.