Дэвид Балдаччи - Мишената

— Но въпреки това беше адски трудно — добави Сък. — Умирахме от глад, на няколко пъти стреляха по нас. В крайна сметка успяхме да се прехвърлим в Китай. Аз поех на запад, към Индия, и работех каквото намеря. Спестявах пари в продължение на две години, а след това с чужда помощ успях да хвана самолет за Франция. От там се прехвърлих в Америка и останах тук.

— А приятелят ти? — попита Рийл.

— Не знам какво е станало с него. Разделихме се в Китай, защото решихме, че така е по-безопасно. Надявам се, че и той се е добрал до Запада.

Очите му се плъзнаха по лицата на събеседниците му.

— Значи сте решили да освободите тези хора от „Букчан“, така ли? — попита той.

— Да.

— Няма да успеете.

— Защо? — изгледа го Роби.

— Бягството от самия лагер е по-лесно, отколкото изглежда, защото затворниците са много, а надзирателите — малко. Все едно че шепа мъже охраняват цял град. Има много пролуки в оградата, има и други пътища за бягство. Но те контролират хората чрез страх, който ги кара да доносничат за себеподобните си. А това осигурява на охраната допълнителни очи, които виждат всичко.

— Ясно — кимна Рийл. — Какво е твоето заключение?

— Истинските предизвикателства идват след бягството от лагера. Човек трябва да се слива с околните. Подкупите са задължителни, а това означава да се разкриете пред хора, които не познават лоялността. Но ако сте севернокорейци, може и да успеете. Вие сте просто боклуци, които се опитват да се измъкнат. Безвредни нищожества. Ще ви пуснат да минете срещу няколко пакета цигари. След това забравят за вас.

— Но ако не приличаме на корейци? — подхвърли Роби.

— Личи ви, че сте американци — отвърна Сък. — Отворите ли уста, ще говорите като американци. Съжалявам, но никога няма да ви пуснат. За тях вие сте олицетворение на злото.

— Но ние няма да прекосяваме границата, Сък — обади се Рийл. — Разполагаме с други средства, които вие сте нямали.

— Пак казвам, че няма да ви пуснат. Независимо от средствата, с които разполагате. Ще ви щракнат белезниците без никакво колебание.

Роби и Рийл се спогледаха.

— Не можеш ли да измислиш някакъв начин, за да успеем? — подхвърли тя.

Сък се облегна назад и се замисли.

— Може би трябва да имате поне един севернокореец с вас — промълви след дълга пауза той.

— Сигурен съм, че при нас не работи нито един такъв — поклати глава Роби.

— Аз ще го направя — простичко рече Сък.

Роби и Рийл се спогледаха учудено.

— Готов си да рискуваш повторно залавяне за хора, които не познаваш? — попита тя.

— Може и да не ги познавам, но прекрасно знам какво ще им се случи там. Това е достатъчно. Нека ви помогна.

— Не зависи от нас — поклати глава Роби. — Въпреки че ценим високо това, което предлагаш, и ще го предадем на шефовете.

— Направете го — кимна кореецът. — Без човек като мен нямате никакви шансове.

Синия моментално прие, но Еван Тъкър и Джош Потър бяха против.

Президентът одобри идеята и това беше достатъчно. Неговата дума беше над всичко, с изключение на колективната воля на избирателите.

Хората от „Джиоспешъл“ насочиха сателитните си очи към „Букчан“. Захранен с допълнителни разузнавателни данни, техният окончателен доклад потвърди, че осиновените дъщеря и син на генерал Пак действително се намират там. Посочен беше дори номерът на колибата, в която живеят. А също така и бройката на охраната, възлизаща на четирима надзиратели.

Но разузнаването постигна и друг успех. Генерал Пак бе имал влиятелни приятели в Северна Корея. Един от тях успя да изпрати кодирано съобщение до сина и дъщерята в лагера и те вече знаеха, че предстои да им бъде оказана помощ.

Подготовката на мисията отне още една седмица. Всеки детайл беше обсъждан стотици пъти. А също така и последиците от евентуални грешки, които съвсем не бяха изключени.

Може би Северна Корея беше най-голямото предизвикателство в професионалната кариера на Рийл и Роби. В тази страна се влизаше трудно, но излизането от нея беше още по-трудно. Тя разполагаше с милиони войници и параноични цивилни граждани, които отдавна бяха свикнали да се шпионират един друг. Теренът около лагера беше мъчно проходим. А езиковата и културната бариера бяха почти непреодолими. На всичкото отгоре в този регион САЩ имаха един-единствен съюзник — Южна Корея.

Проведоха интензивна едноседмична подготовка в Бърнър Бокс. Непристъпните планини в западната част на Северна Каролина бяха тренировка за онези, които заобикаляха „Букчан“. Специално за тях беше построен макет на лагера, който включваше и набелязаната колиба. В началото на тренировките Роби, Рийл и Сък бяха „застрелвани“ на няколко пъти, но на по-късен етап отбелязаха значителен напредък. Никой обаче не знаеше дали това ще бъде достатъчно в реални условия.