Дэвид Балдаччи - Мишената

Тя стисна клепачи и заби острието в центъра на червения кръг. Тялото се разтърси толкова силно, че тя едва не изтърва дръжката.

— Още веднъж! — изкрещя жената.

Чанг-Ча издърпа ножа и го заби за втори път. Жертвата престана да се бори. Под краката й се образува локвичка кръв. Единият от надзирателите направи крачка напред и дръпна качулката. Наистина беше баща й. Главата му беше клюмнала, а устата му запушена. Очите му бяха отворени, но неподвижни. И сякаш гледаха право в нея.

— Следващият, Чанг-Ча! — изкрещя жената. — Откажеш ли, с теб е свършено!

Тя машинално се обърна към следващата фигура и я намушка два пъти.

Оказа се, че това е сестра й.

— Продължавай! Иначе с теб е свършено!

Следващият беше брат й.

Жената продължаваше да сипе заплахите си.

— Хайде, Чанг-Ча. Направи го или си загубена!

Последните два удара. Металът потъна в плътта.

Чанг-Ча вече нямаше представа какво върши. Ръцете й се вдигаха и отпускаха сами като на робот. Все едно че ръгаше мъртво прасе.

Качулката падна и тя видя лицето на майка си.

Изпусна ножа, отстъпи крачка назад и се строполи на пода сред кръвта на близките си. Разтърсена от плач, Чанг-Ча посегна към ножа и направи опит да се прониже, но надзирателите се оказаха по-бързи от нея.

Жената я вдигна на крака.

— Справи се много добре — похвали я тя. — Сега вече можеш да напуснеш това място и да служиш на родината си. Браво на теб, Чанг-Ча. Трябва да се гордееш със себе си!

Тя вдигна глава. На лицето на жената грееше широка усмивка — сякаш наистина се радваше на детето, което току-що беше избило семейството си.

Мина доста време, преди да осъзнае, че плаче в леглото си.

Но осъзна и друго: топлото телце на Мин се притискаше в нея, а ръцете й я прегръщаха здраво.

Но Чанг-Ча не беше в състояние да я прегърне. Още не.

Лицата на близките й продължаваха да я гледат от тавана.

Мъртви.

Избити от собствената й ръка.

Цената на свободата?

Душата на Чанг-Ча.

Името му беше Ким Сък. Избягал от „Букчан“ преди много години. Готов да сподели подробностите от бягството си с Роби и Рийл. Беше го осъществил на осемнайсет, а днес вече наближаваше трийсет.

Бяха го затворили в лагера заедно с цялото му семейство заради обвиненията срещу баща му в държавна измяна. Сък веднага започнал да планира бягството си заедно с един приятел, с година по-възрастен от него. Необходимата информация получили от други двама лагерници, които избягали от „Букчан“, но впоследствие били заловени в Китай и върнати обратно.

Един ден се прибрали от работа извън лагера като част от голяма група. Затворниците били разпуснати и се пръснали по колибите си. Според Сък надзирателите проявили обичайната си немарливост при преброяването им и нямали представа кой къде отива. Двамата с приятеля му тръгнали към своите колиби, но в този час на деня оживлението в лагера било голямо, а малцината пазачи не били в състояние да наблюдават всички.

По тази причина те незабелязано се насочили към мястото, на което предварително били скрили два големи вълнени чувала. Останали там, докато се стъмни. Според Сък било истинска лудост да се опитат да избягат през деня. Увили се в чувалите и се постарали да скрият най-вече главите и ръцете си. После пропълзели към един от по-слабо охраняваните сектори на оградата. От там наблюдавали патрула пред портала и го изчакали да мине покрай тях. След това имали на разположение половин час.

С помощта на предварително скрита дълга дъска раздалечили жиците, по които течал ток. Сък усетил как високото напрежение разтърсва тялото му, но вълненият плат около ръцете му свършил работа. Приятелят му се промушил през пролуката и поел дъската, с чиято помощ направил достатъчно голяма пролука и за него. Едната от жиците докоснала рамото му. Тялото му се разтърсило, а кожата му зацвърчала като барбекю.

Човекът разтвори ризата си и им показа белега.

— Извадих късмет — каза той. — Две години преди нас един лагерник бил убит от електрическия ток, докато се опитвал да мине през оградата по подобен начин.

След това побягнали. Тичали в продължение на километри. Първо по пътя, а след това направо през гората.

Това било само началото на дългото приключение. През следващите дни крадели храна и дрехи, подкупвали с цигари граничните патрули. На няколко пъти били на крачка от залавянето, най-вече, когато се представяли за сезонни работници, търсещи работа. За техен късмет милиони севернокорейци правели същото и това им помогнало да се смесят с тълпите.