Дэвид Балдаччи - Мишената

След тези думи той потъна в размисъл. Останалите запазиха почтително мълчание.

— Вероятно си мислите, че това е някакво внезапно хрумване от моя страна, но не е така — промълви най-сетне президентът. — Мисля от доста време. — Той опря лакти на масата с решително изражение. — Искам изпращането на специален екип в Северна Корея, който да освободи децата на Пак и да ги доведе тук. Лично аз ще им дам политическо убежище.

Изтече една безкрайно дълга минута в мълчание. Роби и Рийл не сваляха поглед от лицето на главнокомандващия, а Синия изглеждаше втрещен.

— Колко специален екип? — попита най-сетне Роби.

— Няма как да изпратя там армията ни, без да нанеса непоправими щети — отвърна Кашън, гледайки го в очите. — Следователно екипът трябва да бъде малък.

— А знаем ли в кой лагер се намират? — обади се Синия.

— За това имаме най-добрите разузнавателни агенции в света. Поисках и получих предварителен доклад от тях. По всичко личи, че близките на Пак са били изпратени в „Букчан“, известен още като лагер номер осемнайсет.

— Защо точно там? — попита Рийл.

— „Букчан“ е под шапката на тяхното Вътрешно министерство, а не на Държавна сигурност — отговори Синия. — Режимът там е по-либерален, а затворниците имат повече привилегии. Някои от тях дори имат шанс да бъдат освободени — разбира се, след процедура на превъзпитание.

— Защо тогава ще ги изпращат там? — обади се Роби. — Пак е предател, следователно вината му трябва да бъде изкупена от неговите близки.

— В тази страна честта и лоялността са всичко — отвърна Синия. — А Пак несъмнено е имал високопоставени приятели.

— Това е ясно — каза президентът.

— Тук не става въпрос единствено за близките на добър приятел, а и за собствената им кожа — добави Синия.

— В смисъл? — изгледа го Рийл.

— Част от генералите със сигурност мислят, че Пак е бил премахнат. Всеки от тях се опасява, че може да бъде следващият. По тази причина искат да създадат прецедент, който ще позволи на близките им, а и на самите тях да попаднат в „Букчан“ след евентуалните обвинения в предателство, от които никой не е застрахован. За да оцелееш в Северна Корея, трябва да мислиш пет хода напред. Особено ако си част от върхушката, където съюзите се променят бързо.

— Мисля, че си прав — каза след кратък размисъл Кашън. — Но трябва да сме сигурни, че децата действително се намират в „Букчан“.

— Няма да е лесно, но ще направим всичко възможно, сър — увери го Синия, после направи малка пауза и подхвърли: — Наистина ли искате да измъкнем децата на Пак?

Кашън изпусна дълга въздишка.

— Мисля, че вече го казах — намусено отвърна той, без да го гледа в очите.

За кратко в стаята настъпи тишина.

— Никога не сме правили това, сър — обади се след малко Синия. — Никога!

— Наясно съм — отвърна президентът и този път го погледна в очите. — Някакви идеи?

Изненадващо отговорът на този въпрос дойде от Рийл.

— Според мен трябва да се обърнем към шепата хора, които са избягали от севернокорейските концлагери и в момента са тук, в Щатите. Все някой от тях е лежал в „Букчан“ и ще може да ни даде съвет. Няма смисъл да преоткриваме колелото, ако други са го сторили преди нас.

— Отлична идея! — погледна я с уважение Кашън, а след това се обърна към Синия. — Какъв екип може да свърши тази работа?

— Минимум петима от най-добрите, с които разполагаме — отговори Синия. — Но все още не виждам как можем да го направим. Все пак става въпрос за Северна Корея !

— Мисля, че присъствието ни тук означава само едно, господин президент — обади се Роби. — Че искате и ние да бъдем част от този екип.

— Съзнавам, че съм ваш главнокомандващ, агент Роби — отвърна с нотка на вина Кашън. — Но след всичко, което двамата преживяхте в Сирия, а сега и около генерал Пак, не съм склонен да поискам и това.

— Ами ако го направим по собствено желание? — подхвърли Рийл.

Синия я погледна странно, а Роби продължаваше да фиксира президента, без да мига.

— Като доброволци, така ли? — попита Кашън.

— Да — отвърна Рийл, а Роби само кимна.

— Доста смело от ваша страна.

— Нали това ни е работата? — сви рамене Рийл.

Президентът я погледна продължително, а след това се извърна и към Роби.

— Благодаря ви — тихо промълви той. — Нямате представа какво означава това за мен.

Кашън стана и напусна заседателната зала, тъй като Еър Форс 1 вече го чакаше.

— Наистина ли можем да се срещнем с някой, който е избягал от „Букчан“? — подхвърли Роби към Синия.