Дэвид Балдаччи - Мишената

На отиване нямаха никакви проблеми. Спътникът им начерта ясна линия към лагера, а данните в слушалките непрекъснато се обновяваха.

Ду-Хо и Ън Сън — осиновените деца на Пак, бяха затворени в една колиба в дъното на лагера. Съвсем сами, за разлика от останалите затворници, които бяха натъпкани по петдесет души под един покрив. Това затрудняваше тяхното измъкване, тъй като за охраната им отговаряха специални надзиратели. Другите бараки нямаха тази привилегия. По всяка вероятност севернокорейците очакваха някакви проблеми с децата на Пак.

Екипът получи потвърждение за кодираното съобщение, изпратено до Ду-Хо и Ън Сън. В него обаче не се споменаваше в коя нощ ще бъде направен опит за освобождаването им, тъй като обратното би означавало пълен провал, ако попаднеше в неподходящи ръце. Достатъчно им беше да знаят, че такъв опит ще бъде направен и да бъдат готови.

Роби, Рийл и Сък скриха скутерите в гората край лагера. После Сък се преоблече, избърса лицето си и преметна през рамо стара раница. Така не се различаваше по нищо от обикновен корейски селянин. Той пое по пътя, а Роби и Рийл го последваха, но под прикритието на дърветата.

Точно пред тях се простираше външният периметър на „Букчан“.

Не след дълго Сък беше засечен от трима пазачи, които бавно тръгнаха към него. Заповядаха му да спре и да покаже документите си. Той се подчини, обяснявайки, че пътува към свои близки в Хамхън, където се надявал да си намери работа. Документите му бяха перфектни.

Водачът на патрула ги пое и започна да ги разглежда, а другите двама се заеха да обискират раницата му.

— Намираш се в близост до лагера „Букчан“ — каза водачът, докато му подаваше документите. — Трябва да го заобиколиш, а след това да поемеш на изток. — В очите му се мерна подозрение. — Всъщност какво ще работиш в Хамхън?

— Ще гледам животни.

— Я си покажи ръцете.

Сък се подчини. Ръцете му бяха груби, покрити с мазоли. Трябваше му седмица, за да ги направи такива.

— Добре — кимна пазачът. — Върви да гледаш биволи и да миришеш конски лайна.

Колегите му се разсмяха.

Престанаха да се смеят в мига, в който бяха пронизани от три куршума, изстреляни от оръжия със заглушител. Телата им се свлякоха в прахта.

Роби и Рийл изскочиха от гората и ги издърпаха под близките храсталаци. Роби измъкна радиостанцията на единия и я подаде на Сък, който трябваше да следи комуникацията между хората от охраната.

Не след дълго стигнаха до оградата в задната част на лагера. Разполагаха с точна информация за движението на нощните патрули и изчакаха четиримата въоръжени мъже да минат покрай тях. Едва след това се приближиха към оградата. Знаеха, че по нея тече ток, и бяха подготвени. С помощта на лазер Рийл изряза една достатъчно голяма дупка, през която можеше да се промуши възрастен човек.

Сък беше пръв, следван от Рийл и Роби. Колибата, която им трябваше, беше разположена чак в дъното на лагера. Някъде там проблесна светлинка и те замръзнаха на място. Секунда по-късно осъзнаха, че това е пазач, който пали цигара. Рийл и Роби предпазливо заобиколиха бараката, за да установят точната бройка на пазачите.

Четирима. Точно според информацията, която течеше от спътника.

После се разделиха. Рийл пое наляво, а Сък и Роби — надясно.

Тя включи портативната си радиостанция.

— Прието — прозвуча гласът на Роби, изслушал кратката информация. — Броим до три, щом стрелката на секундарника стигне дванайсет.

След тези думи той измъкна два пистолета с упойващи стрелички и ги насочи към пазачите. Вече се намираха във вътрешността на лагера и не искаха да вдигат излишен шум. С оглед на информацията от спътника и тази, която получаваха по други канали, Рийл и Роби носеха по два пистолета, изстрелващи упойващи стрелички, защото очакваха да срещнат четирима охранители. За щастие, бройката не беше променена.

Рийл също извади пистолетите от другата страна на бараката. Да стреляш с две оръжия в две мишени едновременно не беше толкова лесно, но те нямаха друг избор. Ако пропуснеха да улучат дори един от охраната, щеше да последва ответен огън и достатъчно шум, за да вдигне на крак целия лагер.

Заковаха очи в часовниците си, изчакаха стрелката да докосне цифрата дванайсет, преброиха наум до три и натиснаха спусъците.

Четирима мъже се строполиха на земята.

Сък се втурна напред и изчезна във вътрешността на бараката.

Роби и Рийл го последваха.

Ду-Хо и Ън Сън бяха будни, облечени в работните си дрехи. Сък набързо им обясни кои са техните спасители и какво трябва да правят. Без да задават въпроси, двамата кимнаха и ги последваха навън.