Джеффри Арчер - По-силно от меча

Джайлс реши да е още по-предпазлив.

— Но щом баща ви е британски гражданин, вие и майка ви бихте могли да пуснете молба и да посетите Великобритания по всяко време.

— През последните девет години пуснахме трийсет и четири молби и онези, на които бе отговорено, се върнаха с един и същи червен печат — отхвърлена.

— Съжалявам — каза Джайлс, след което се обърна, нагласи слушалките си и заслуша остатъка от приветствената реч.

Когато след час и двайсет минути генералният секретар най-сетне си седна, Джайлс бе един от малкото, които все още бяха будни.

Излезе от конферентната зала и се присъедини към подкомисията, която обсъждаше възможното вдигане на някои санкции между двете страни. Направи кратко изявление, подобно на колегата си, но по време на срещата имаше ясното впечатление, че преводачката му вмъква тук-там по някое наблюдение, което е дошло от Щази, а не от министъра. Оставаше скептичен и предпазлив, но когато я провери в документите, видя, че името й е Карин Пенгели. Изглежда, беше казала истината за произхода си.

Докато обикаляше от среща на среща, Джайлс скоро свикна със следващата го навсякъде Карин. Тя превеждаше всичко без изражението й изобщо да се промени. Отговорите на Джайлс пък винаги бяха внимателно формулирани.

В края на първия ден Джайлс имаше усещането, че конференцията е постигнала някои положителни резултати, при това не без заслугата на преводачката му. А може би тя просто му казваше онова, което те искаха да чуе?

На официалната вечеря Карин седна точно зад него и превеждаше всяка дума на безкрайните еднакви речи, докато Джайлс най-сетне омекна.

— Ако напишете писмо до баща си, ще му го пусна, когато се върна в Англия. Ще поговоря и с един колега от имиграционната служба.

— Благодаря ви, сър Джайлс.

Джайлс насочи вниманието си към италианския си колега от дясната си страна, който побутваше храната си в чинията и мърмореше, че за една година бил сменил трима премиери.

— Защо сам не се кандидатирате за поста, Умберто? — попита го Джайлс.

— В никакъв случай — отвърна италианецът. — Не искам да прекратя кариерата си преждевременно.

Когато и последното блюдо от безкрайната вечеря най-сетне беше поднесено и на гостите им бе позволено да си тръгнат, Джайлс изпита облекчение. Пожела лека нощ на някои от делегатите, докато излизаше от салона, след което посланикът го откара обратно в хотела.

Взе ключа си и се прибра в стаята си малко след единайсет. Спеше от около час, когато на вратата се почука. Някой явно беше готов да не обръща внимание на табелката „НЕ БЕЗПОКОЙТЕ“, но това не бе изненадващо — в инструктажа на Външно министерство не беше пропусната дори тази възможност. Затова Джайлс знаеше много добре какво да очаква и, което бе по-важно, как да се справи със ситуацията.

Стана с неохота от леглото, наметна халата си и отиде до вратата. Бяха го предупредили, че ще се опитат да намерят жена, която да прилича на неговата, но да е с двайсет години по-млада.

Отвори и за момент остана поразен. Пред него стоеше най-прекрасната блондинка, с високи скули, тъмносини очи и най-късата кожена пола, която бе виждал.

— Погрешната съпруга — каза Джайлс, след като дойде на себе си, макар че си припомни защо се бе влюбил така безнадеждно във Вирджиния преди толкова много години. — Но все пак ви благодаря, мадам — продължи той, докато вземаше бутилката шампанско. Погледна етикета. — „Вьов Клико“ четирийсет и седма. Моля, предайте комплиментите ми на когото там трябва. Отлична реколта — каза Джайлс и затвори.

Усмихна се, докато си лягаше. Хари щеше да се гордее с него.

Вторият ден на конференцията ставаше все по-френетичен — делегатите се опитваха да приключат сделки, за да не им се налага да се върнат у дома с празни ръце. Джайлс остана доста доволен, когато източногерманците се съгласиха да махнат вносните мита върху британските лекарства, и бе възхитен, макар че се опита да не го покаже, когато френският му колега намекна, че ако британското правителство прати официална покана на френския президент да посети Великобритания, предложението ще бъде разгледано сериозно. Записа си думите „разгледано сериозно“, за да няма неразбирателства.

Както винаги се случваше на подобни събития, срещите започнаха да се проточват и да продължават до вечерта, така че на Джайлс му се наложи да си определи среща с източногерманския министър на търговията преди вечеря, една по време на самата вечеря с холандския си колега и една след вечеря със западногерманския външен министър Валтер Шел в апартамента в хотела. Покани Карин да присъства на вечерята — беше решил, че ако наистина работи за Щази, тя е по-добра актриса и от Пеги Ашкрофт. А и се надяваше, че може да реши да пусне косата си.