Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Пиша на Карин и майка й всяка седмица, но нямам представа дали писмата ми стигат до тях. След като сте се срещнали с нея, се чувствам по-уверен и ще се свържа отново с министерството.

— Вече говорих с имиграционния отдел на министерството. Обаче…

— Много мило от ваша страна, сър Джайлс. Семейството ми и аз сме ви длъжници, а вие дори не сте мой представител в парламента.

— Мога ли да ви задам един личен въпрос, мистър Пенгели?

— Разбира се, сър Джайлс.

— Възможно ли е според вас Карин да работи за Щази?

— Не, в никакъв случай. Ненавижда ги повече и от мен. Всъщност я предупреждавах, че тъкмо нежеланието й да сътрудничи на властите може да е причина да не й дават виза.

— Но са я назначили за преводачка на международна конференция.

— Само защото не са имали избор. Карин пише, че е имало над седемдесет делегати от повече от двайсет страни и че е извадила голям късмет, че са я прикрепили към вас.

— Не е толкова голям късмет, защото трябва да ви предупредя, че пресата може би разполага с някои снимки, на които сме заедно и които могат да се опишат в най-добрия случай като интимни, а в най-лошия…

— Не мога да повярвам — промълви мистър Пенгели след дълго мълчание. — Карин обикновено е много предпазлива, никога не поема рискове. Какво й е станало?

— Вината в никакъв случай не е нейна, мистър Пенгели — каза Джайлс. — Всичко е заради мен и трябва да ви се извиня лично, защото ако пресата разбере, че сте баща на Карин, ще превърне живота ви в ад.

— Направиха го, когато се ожених за майка й — каза Пенгели. — Но не съжалих нито за миг.

Сега беше ред на Джайлс да замълчи. Чудеше се как да отговори.

— Истината е съвсем проста, мистър Пенгели, а аз не успях да я споделя дори с жена си. — Той отново замълча. — Влюбих се в дъщеря ви. Ако можех да го избегна, със сигурност щях да го направя и искам да ви уверя, че съм готов да мина през същата болка, която несъмнено сте изпитали вие. По-лошото е, че дори нямам представа какво изпитва тя към мен.

— Аз имам — каза Пенгели.

Обаждането дойде в събота следобед, малко след четири. Бързо стана ясно, че „Сънди Пийпъл“ има изключителни права върху материалите, макар че Джайлс прие, че до полунощ повечето редактори ще променят първите си страници.

— Предполагам, че сте виждали снимките, с които разполагаме, господин министър?

— Да, видях ги.

— Желаете ли да направите изявление?

— Не, не желая.

— Ще подадете ли оставка от правителството?

— Не коментирам.

— Как реагира съпругата ви на новината? Научихме, че е заминала при родителите си в Уелс.

— Не коментирам.

— Вярно ли е, че се развеждате?

Джайлс тресна слушалката. Не можеше да спре да трепери, докато набираше домашния телефон на главния организатор.

— Боб, Джайлс е. Историята ще гръмне в утрешния брой на „Сънди Пийпъл“.

— Много съжалявам, Джайлс. Мога само да кажа, че беше адски добър министър и страшно ще липсваш.

Джайлс затвори. В ушите му отекваше една-единствена дума — беше . Беше адски добър министър. Взе бланка на Камарата на общините от купчината пред себе си и започна да пише.

Уважаеми г-н Премиер,

С огромно съжаление…

Джайлс влезе в Личния съвет на краля в Уайтхол, за да избегне драскачите от Флийт стрийт, които го дебнеха на Даунинг стрийт, или поне онези от тях, които не знаеха за задния вход към №10.

Един от спомените, който щеше да разправя с удоволствие на внуците си, беше как Харолд Уилсън прави неуспешни опити да запали лулата си.

— Джайлс, много мило, че се отбихте, като се има предвид какво ви се е струпало на главата. Повярвайте, казвам го от известен личен опит, нещата ще се уталожат.

— Може би, господин премиер. Но въпреки това с кариерата ми като сериозен политик е свършено, а това е единствената работа, която наистина искам.

— Не мисля, че съм съгласен с вас — каза Уилсън. — Помислете. Ако успеете да задържите Бристолското пристанище на следващите избори, а аз още съм убеден, че можете да го направите, избирателите ще са изразили мнението си с бюлетините си, а кой съм аз, че да противореча на преценката им? И ако се върна отново на Даунинг стрийт, не бих се поколебал да ви поканя да се върнете в кабинета.

— Две „ако“, господин премиер.

— Джайлс, помогнете ми с едното, а аз ще видя какво мога да направя с другото.

— Но след онези заглавия…

— Вярно, не са много приятни. Още повече че бяхте министър по европейските връзки… — Джайлс се усмихна за първи път от дни. — Но някои от коментарите — продължи Уилсън, — както и един-двама лидери, посочват, че бяхте изключително добър министър. Не друг, а „Телеграф“ напомня на читателите си, че сте награден с Военния кръст след Тобрук. Оцелели сте някак в онази ужасна битка, така че какво ви кара да мислите, че няма да оцелеете и в тази?