Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Слава богу и за това — бе всичко, което имаше да каже Гриф Хаскинс. И повече не повдигна въпроса.

Когато премиерът се обърна към кралицата с молба да разпусне парламента на 29 май 1970 г., Джайлс се върна в Бристол, за да започне триседмичната си предизборна кампания. Когато тръгна по улиците и започна да хлопа на вратите на хората, остана приятно изненадан от топлото посрещане и от това, че малцина повдигаха темата за Берлин и се интересуваха къде е жена му. Британците не били чак толкова злопаметни, отбеляза Гриф, макар че Джайлс не призна на агента си, че Карин рядко излиза от мислите му. Пишеше й всяка вечер преди да си легне и като влюбен ученик проверяваше пощенската кутия на сутринта. Нито веднъж обаче не откри в нея плик с източногермански печат.

Ема, Хари, Себ и вдъхващата страхопочитание заклета поддръжница на лейбъристите мис Париш, която си бе взела три седмици отпуска, както правеше при всяка кампания, редовно съпровождаха Джайлс на обиколките му. Ема се справяше с жените, които изразяваха колебанието си към Джайлс след оставката му от кабинета, а Себ пое осемнайсетгодишните, които щяха да гласуват за първи път.

Голямата изненада обаче бе Хари, който се оказа популярен на няколко нива. Имаше избиратели, които се интересуваха как върви кампанията му за освобождаването на Анатолий Бабаков, а други се чудеха какви ли ще са следващите приключения на детектив инспектор Уоруик. Всеки път, когато го питаха за кого ще гласува, Хари неизменно отвръщаше: „Като всеки здравомислещ жител на Бристол, ще гласувам за шурея си“.

— Не, не — решително се намеси Гриф. — Казвайте за Джайлс Барингтън, а не за шурея си. В бюлетината не фигурира никакъв шурей.

Имаше и трета група, която смяташе Хари за бристолски аналог на Кари Грант, и му казваха, че със сигурност щели да гласуват за него, ако той бил кандидатът.

— Предпочитам да вървя бос по живи въглени — отговаряше Хари и вдигаше ужасено ръце.

— Ревнуваш ли, мамо? — попита Себ.

— Разбира се, че не — отвърна Ема. — Повечето от тези жени са на средна възраст и просто искат да го дундуркат.

— Стига да гласуват за лейбъристите, не ми пука какво искат да го правят — обади се Гриф.

— Добро утро, аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите за Бристолското пристанище на общите избори в четвъртък, осемнайсети юни. Гласувайте за лейбъристите…

Всяка сутрин се събираха в кабинета на Гриф на „молитвена среща“, на която агентът запознаваше кандидата и основните членове на предизборния му щаб с последните събития, след което им раздаваше задачите за деня.

Още първия понеделник Гриф наруши едно от златните си правила, като каза:

— Мисля, че трябва да предизвикаш Фишър на дебат.

— Но досега винаги си казвал, че избран депутат никога не бива да признава съществуването на опонентите си, защото така само им дава трибуна да изкажат възгледите си и да се представят като възможни кандидати.

— Фишър е възможен кандидат — отвърна Гриф. — И има три процента преднина, с които да го докаже, а ние отчаяно се нуждаем от някакъв начин да стопим тази разлика.

— Но той ще използва случая да започне лична атака срещу мен и да си спечели евтина слава във вестниците.

— Да се надяваме — рече Гриф, — защото частните ни проучвания показват, че случката в Берлин не е от първостепенна важност за повечето избиратели, и всеки ден писмата им го потвърждават. Хората се интересуват много повече от здравеопазването, безработицата, пенсиите и имиграцията. Всъщност избирателите ги е грижа повече за забраните за паркиране, отколкото за нощните ти похождения, когато не си у дома. Ако искаш доказателство — каза той и взе едно писмо от купчината на бюрото си, — чуй това: „Скъпи сър Джайлс, ако всеки, който е преспивал с проститутка или е изневерявал, гласува за вас, ще смажете всеки противник. Успех“.

— А, разбирам — каза Джайлс. — Гласувайте за Барингтън, ако сте кръшкали.

Ема го изгледа намръщено. Явно не одобряваше и отношението на Гриф към поведението на Джайлс.

— Ето и още едно — продължи Гриф, без да обръща внимание на коментара на Джайлс. — „Скъпи сър Джайлс, никога досега не съм подкрепял лейбъристите, но предпочитам да дам гласа си за грешник, отколкото за някой като Алекс Фишър, който се представя за светец. С неохота, ваш…“ и така нататък. А това ми е любимото: „Скъпи сър Джайлс, трябва да кажа, че се възхищавам на вкуса ви към жените. Следващата седмица пътувам за Берлин и се питам дали бихте ми дали телефонния й номер“.