Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Именно там ще се цели Фишър повечето пъти — каза Гриф. — Така че внимавай с гарда.

— Прав е, Себ. Продължавай да удряш.

— Добро утро, аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите за Бристолското пристанище…

— Сменят мястото — каза Гриф на сутрешната „молитвена среща“.

— Защо? — попита Джайлс.

— Желаещите да присъстват са толкова много, че са преместили дебата от „Гилдхол“ в „Хиподрум“.

— Но той побира две хиляди души! — възкликна Джайлс.

— Иска ми се да побираше десет хиляди — отвърна Гриф. — Никога няма да ти се удаде по-добра възможност да говориш пряко на избирателите.

— И в същото време да покажеш какъв мошеник е Фишър — добави Себ.

— Колко места са ни отделени? — обърна се Гриф към мис Париш.

— По триста за всеки кандидат.

— Някакви проблеми да запълним нашите със сигурни хора?

— Абсолютно никакви. През последната седмица телефонът не е спрял да звъни. Все едно ще има концерт на „Ролинг Стоунс“. Дори се наложи да се обадя на колегата от либералите, за да питам дали не им се намират свободни билети.

— Не може да са толкова глупави, за да ти ги отстъпят.

— Това няма нищо общо с глупостта — каза мис Париш. — Имам чувството, че е нещо съвсем друго.

— Какво? — попита Гриф.

— Нямам представа, но ще разбера преди следващия четвъртък.

— А останалите билети? — попита Гриф. — Кой ще ги вземе?

— Който успее — отвърна мис Париш. — Ще осигуря сто души на опашката един час преди вдигането на завесата.

— Същото ще направят и торите — каза Гриф. — Нека по-добре да са двеста, два часа преди началото.

— Добро утро, аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите…

През следващата седмица Джайлс не спря нито за минута, дори през уикенда. Обикаляше, посещаваше пъбове, участваше във вечерни срещи и присъстваше на всяко събиране, на което имаше вероятност да се появят повече от десет души.

В събота сложи официалната вратовръзка на графството и отиде да гледа срещата между Глостършър и Мидълсекс в Невил Роуд, но остана само около час — след като обиколи бавно периметъра и се увери, че всички пет хиляди зрители са го видели, се върна в избирателния щаб на Парк стрийт.

В неделя отиде на утринна молитва, причастие и вечерня в три различни църкви, но по време на всяка проповед мислите му често се насочваха към дебата и той преценяваше аргументи, фрази, дори паузи…

— В името на Отца…

В сряда проучванията на Гриф показваха, че Джайлс все още изостава с два пункта, но Себ му напомни, че същото е било и с Кенеди преди дебата му с Никсън.

Всяка подробност от сблъсъка беше анализирана надълго и нашироко. Как трябва да е облечен, кога да се подстриже, да се избръсне един час преди да се качи на сцената и ако му се даде възможност да избира, да говори последен.

— Кой ще води дебата? — попита Себ.

— Анди Наш, главният редактор на „Ивнинг Нюз“. Ние искаме да печелим избиратели, а той да продава вестника си. Всеки търси изгода — каза Гриф.

— И гледай да си легнеш преди полунощ — каза Ема. — Трябва да се наспиш добре.

Джайлс наистина си легна преди полунощ, но не заспа, а отново и отново преглеждаше речта си и репетираше отговорите на всички въпроси на Себ. Карин редовно нахълтваше в мислите му и му пречеше да се съсредоточи. Стана в шест и след половин час отново беше пред гара Темпъл Мийдс с мегафон в ръка, готов да посрещне отиващите на работа.

— Добро утро, аз съм Джайлс Барингтън…

— Успех довечера, сър Джайлс. Ще дойда там, за да ви подкрепя.

— Съжалявам, не живея в избирателния ви окръг.

— Какво е мнението ви за бичуването?

— Мисля, че този път ще подкрепя либералите.

— Шефе, да ти се намира цигара?

— Добро утро…

Гриф взе Джайлс от Барингтън Хол малко преди шест. Това беше среща, за която не можеше да си позволи да закъснее.

Джайлс носеше тъмносив еднореден костюм и вратовръзка на Бристолската гимназия. Подозираше, че Фишър ще носи обичайния си син двуреден костюм на райета, бяла риза с колосана яка и вратовръзката на полка си.

Джайлс бе толкова сериозен, че по пътя до „Хиподрум“ почти не проговори. Гриф също мълчеше. Много добре знаеше, че кандидатът репетира речта си наум.

След половин час спряха пред служебния вход, където Джайлс се беше спотайвал навремето след представление на „Кратка среща“, за да вземе автограф от Селия Джонсън. Гриф отиде с кандидата при гримьорните, където ги посрещна Анди Наш, който щеше да води дебата. Изглежда, изпита облекчение, когато ги видя.