Почти не поглеждаше картичката, докато говореше по всяка тема с увереност и авторитет, обърнат непрекъснато към слушателите. Когато се върна на мястото си, поддръжниците му станаха като един и мнозина от колебаещите се в залата се присъединиха към тях. Ако дебатът приключеше сега, победителят щеше да е безспорен, но веднага щом Джайлс си седна, водещият се обърна към публиката за въпроси, като добави:
— Надявам се, че въпросите ви ще бъдат достойни за един така важен дебат и че никой няма да разчита на лични нападки с надеждата да си спечели евтина слава в утрешния ни брой, защото като главен редактор ви уверявам, че това няма да стане.
Думите му предизвикаха толкова силни спонтанни аплодисменти, че Джайлс започна да се отпуска за първи път от началото на вечерта.
— Да, госпожо. Дамата от четвърти ред.
— Предвид застаряването на населението, могат ли кандидатите да ни кажат какви са дългосрочните им планове за държавните пенсии?
Джайлс беше скочил на крака още преди водещият да реши кой кандидат да отговори пръв на въпроса.
— Държавната пенсия расте с всяка година, откакто лейбъристите са на власт — заяви той, — защото лейбъристкото правителство смята, че цивилизовано е онова общество, което се грижи както за младите, така и за старите.
Фишър повтори партийните възгледи, очертани в програмата на консерваторите, след което кандидатът на либералите заговори за майка си, която била в дом за възрастни хора.
— Да чуем въпроса ви, сър — каза Наш и посочи мъж от първия балкон, който трябваше да изчака, докато микрофонът стигне до него.
— Всички кандидати ли смятат, че Обединеното кралство следва да влезе в Общия пазар?
Фишър беше добре подготвен за този въпрос. Той напомни на аудиторията за твърдо проевропейските позиции на Тед Хийт и добави, че ако спечелят изборите, торите ще направят всичко по силите си Великобритания да стане член на Европейската икономическа общност.
Саймън Флечър напомни на публиката, че именно неговата партия първа е издигнала идеята за присъединяване към Общия пазар и че се радва, че двете други партии започват да споделят възгледите на либералите.
Джайлс се изправи и се обърна към публиката. Страшно му се искаше да сподели как в Берлин френският външен министър ясно му бе казал, че Франция е открита за диалог между двете страни. Но всяко споменаване на Берлин щеше да е като червено флагче за онази част от аудиторията, която очакваше удобен момент да се нахвърли върху него. Затова каза просто:
— Относно влизането в Общия пазар спокойно мога да кажа, че и трите партии са на една и съща позиция, така че единственият въпрос е кой премиер най-сетне ще подпише Римския договор.
Последваха още няколко въпроса по местни, национални и международни теми; удари под кръста нямаше и Джайлс започна да мисли, че ще му се размине.
— Има време за още два въпроса — каза Наш, като погледна часовника си. — Да, госпожо. Дамата в дъното на залата.
Джайлс я позна на мига.
— Могат ли тримата кандидати да ни кажат какво е семейното им положение и дали тази вечер съпругите им са с тях? — Добре заучен въпрос, зададен от една на пръв поглед невинна възрастна госпожа, която Джайлс много добре помнеше от времето й като съветник на торите.
Този път Фишър пръв скочи на крака и даде също така добре заучен отговор.
— За съжаление, аз съм разведен от няколко години, но това не ме отказва от надеждата, че някой ден ще открия подходящата за мен партньорка. Но независимо от семейното ми положение мога да ви уверя, че никога няма и да помисля да се въвлека в случайни сексуални връзки.
Публиката ахна и една част от присъстващите заръкопляскаха ентусиазирано.
Следващ бе Флечър.
— Толкова ми е трудно да си намеря приятелка, колкото и хора, които да гласуват за мен, но също като майора, още не се отказвам.
Думите му бяха посрещнати със смях и аплодисменти.
На Джайлс му стана мъчно, че Флечър не можеше да говори открито за своята сексуалност: знаеше, че очаква с нетърпение деня, когато ще може да признае открито, че партньорът му седи на първия ред и че двамата имат многогодишна и щастлива връзка.
Когато дойде ред на Джайлс, той застана до катедрата, погледна аудиторията и се усмихна.
— Не съм светец.
— Самата истина! — извика някакъв поддръжник на консерваторите, но възгласът му беше посрещнат само със смутено мълчание.
— Признавам, че съм се отбивал от правия път и, както всички знаете, това е причината Гуинет да не е тук тази вечер, за което дълбоко съжалявам. Тя бе вярна и предана съпруга, която изигра важна роля в избирателния район. — Замълча за момент и добави: — Но когато дойде време да пуснете гласа си, надявам се, че ще поставите на везните на човешката слабост двайсет и пет години служба на жителите на този славен град срещу една глупава простъпка, защото бих желал да ми се падне честта и привилегията да продължа да служа на всички вас още години наред.
Читать дальше