Джеффри Арчер - По-силно от меча

След като тримата кандидати и агентите им прегледаха четирийсет и двете спорни бюлетини, всички се съгласиха, че двайсет и две от тях са валидни — 10 за Джайлс, 9 за Фишър и 3 за Флечър.

— Да се надяваме, че това е добра поличба — каза Гриф. — Защото и един е достатъчен, както е казал Чърчил.

— Някакви изненади? — попита Себ, когато слязоха от сцената.

— Не — каза Гриф, — но не ми хареса една от бюлетините, която беше отхвърлена. „Приятелката ти от Източен Берлин по пощата ли ще гласува?“ — Джайлс успя да се усмихне. — А сега на работа. Не можем да си позволим нито една грешка и да не забравяме петдесет и първа, когато Себ спаси положението.

Тук-там из залата започнаха да се вдигат ръце, за да покажат, че преброяването на една или друга маса е приключило. Служител на общината проверяваше резултатите и ги предаваше на секретаря, който ги вкарваше в сметачната машина. Джайлс още помнеше дните, когато покойният мистър Уейнрайт записваше всяко число в книга, след което тримата му заместници проверяваха всеки запис, преди той да обяви резултата.

В 2:49 общинският секретар се върна при микрофона и го почука отново. Моментално настъпилата тишина бе нарушена единствено от молив, който падна от една маса и се търкулна по пода. Мистър Харди изчака да го вдигнат.

— Аз, Ленард Дерек Харди, отговарящ за изборите в избирателен район Бристолско пристанище, обявявам крайния брой гласове, подадени за всеки кандидат, както следва:

Сър Джайлс Барингтън — 18 971

Мистър Саймън Флечър — 3 586

Майор Александър Фишър — 18…

Веднага щом чу осемнайсет, а не деветнайсет, Джайлс се изпълни с увереност, че е спечелил.

— … 994.

Лагерът на торите избухна. Гриф надвика шума и поиска от мистър Харди повторно преброяване и моментално получи съгласие. Целият процес започна отново, на всяка маса провериха и преброиха първо десетиците, после стотиците и накрая хилядите, преди да съобщят резултата си на общинския съветник.

В 3:27 мистър Харди отново призова за тишина.

— Аз, Ленард Дерек Харди, отговарящ за изборите…

Хората навеждаха глави и затваряха очи, някои дори се извръщаха, неспособни да гледат сцената, стискаха палци и чакаха обявяването на резултата.

— … за всеки кандидат, както следва:

Сър Джайлс Барингтън — 18 972

Мистър Саймън Флечър — 3 586

Майор Александър Фишър — 18 993.

Джайлс знаеше, че след такава малка разлика може да настоява за трето преброяване, но не го направи. Вместо това с неохота кимна на общинския секретар, че приема резултата.

— И тъй, обявявам майор Алекс Фишър за законно избран парламентарен представител на Бристолското пристанище.

Половината присъстващи закрещяха ентусиазирано, когато новоизбраният депутат бе вдигнат на ръце от съпартийците си и понесен тържествено из залата. Джайлс отиде при Фишър и му стисна ръката за първи път от началото на кампанията.

След речите, по време на които Фишър ликуваше от победата си, Джайлс призна благородно поражението, а Саймън Флечър посочи, че е получил най-много гласове, откакто се кандидатира, новоизбраният депутат и поддръжниците му тръгнаха да празнуват, а победените започнаха да се разотиват по двама и по трима. Гриф и Джайлс бяха сред последните, които си тръгнаха.

— Щяхме да успеем, ако всеобщото настроение в страната не беше срещу нас — каза Гриф, докато караше бившия депутат към дома му.

— Само двайсет и един гласа — рече Джайлс.

— Единайсет — поправи го Гриф.

— Единайсет ли?

— Ако единайсет гласоподаватели бяха размислили.

— И ако не беше валяло двайсет минути в шест и половина.

— Да, това беше годината на „ако“.

Джайлс си легна малко преди пет сутринта. Изключи нощната лампа, положи глава на възглавницата, затвори очи… и будилникът зазвъня. Той изстена и отново включи лампата. Вече не трябваше да стои пред Темпъл Мийдс в шест сутринта, за да посреща отиващите на работа.

„Аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите на вчерашните избори…“ Спря будилника и заспа дълбоко. Събуди се чак в единайсет.

След късна закуска или по-скоро обяд и закуска взе душ, облече се, събра малък куфар с багаж и малко след пладне излезе от Барингтън Хол. Не бързаше, тъй като самолетът му излиташе от „Хийтроу“ чак в 16:15.

Ако — поредното ако — беше останал у дома още няколко минути, щеше да получи обаждане от Харолд Уилсън, който съставяше почетния си списък преди подаването на оставка. Новият лидер на опозицията смяташе да предложи на Джайлс да влезе в Камарата на лордовете и да седне на първия ред на опозицията като говорител по външните работи.