Джеффри Арчер - По-силно от меча

Потисна усмивката си, когато аудиторията започна да ръкопляска, и се канеше да се върне на мястото си, когато някой извика:

— Не мислите ли, че е време да ни разкажете повече за Берлин?

В залата се надигна мърморене и председателят моментално скочи на крака, но Джайлс вече се беше върнал на катедрата. Сграбчи краищата й, за да не може никой да види колко е нервен. Две хиляди души го гледаха в очакване. Джайлс се обърна към инквизитора си, който още стоеше изправен, и изчака да се възцари пълна тишина.

— С удоволствие ще го направя, сър. Намирам Берлин за трагичен град, разделен от висока дванайсет стъпки бетонна стена, увенчана с бодлива тел. Целта й не е да не допуска западногерманците вътре, а да не позволява на източногерманците да излязат навън, създавайки по този начин най-големия затвор на света. Тази стена едва ли може да послужи като убедителен довод за предимствата на комунизма. Но аз се моля да доживея деня, в който тя ще бъде срината до основи. Надявам се, че и двамата сме на едно мнение, сър.

Мъжът неуверено си седна, а Джайлс се върна на мястото си под гръмки аплодисменти.

Последният въпрос бе за влиянието на профсъюзите. Отговорите както на Джайлс, така и на Фишър бяха неубедителни — на Джайлс, защото беше изгубил концентрация, докато Фишър още не бе дошъл на себе си от бързината, с която поддръжникът му бе повален.

Джайлс се бе окопитил, когато дойде време за обобщителното му обръщение, и му бе нужно известно време, за да напусне залата, защото му се наложи да стисне безброй протегнати ръце. Гриф беше онзи, който обобщи най-добре вечерта.

— Отново сме в надпреварата.

„Бристол Ивнинг Нюз“ направи доблестен опит да отрази балансирано дебата, провел се предишната вечер в театър „Хиподрум“, но не беше нужно човек да чете между редовете, за да разбере кой е победителят. Макар да имаше известни резерви, вестникът препоръчваше на читателите си да върнат сър Джайлс Барингтън в Камарата на общините.

— Все още не сме победили — каза Гриф и пусна вестника в най-близкото кошче за боклук. — Така че да се захващаме за работа. Има още шест дни, девет часа и четиринайсет минути до затварянето на избирателните секции следващия четвъртък.

Всички тръгнаха по раздадените им задачи — сверяване на списъците на твърдите избиратели, подготовка на бюлетини за изборния ден, проверка кой се нуждае от превоз до избирателната секция, отговори на запитвания от избирателите, разпространяване на листовки и грижи кандидатът да е нахранен и напоен.

— За предпочитане в движение — каза Гриф и се върна в офиса си, за да продължи да работи върху предизборното послание, което щеше да попадне в пощенската кутия на всеки регистриран поддръжник на лейбъристите вечерта преди изборите.

В 5:45 сутринта на изборния ден Джайлс отново стоеше пред Темпъл Мийдс и напомняше на всички, с които се ръкуваше, да гласуват „за Барингтън — днес!“.

Гриф бе разработил график, който заемаше всяка минута от изборния ден до затварянето на секциите в 22:00. Бе отделил на Джайлс десет минути за свински пай, сандвич със сирене и половин пинта сайдер в най-популярния пъб в избирателния район.

В 18:30 вдигна глава към небето и изруга — започваше да вали. Нима боговете не знаеха, че между осем и десет сутринта и пет и седем вечерта лейбъристите са най-активни? Торите винаги получаваха гласовете си между десет и пет. От седем до десет вечерта, когато секциите се затваряха, никой не можеше да познае как се гласува. Боговете явно чуха молитвите му, защото дъждът продължи само двайсет минути.

Джайлс завърши шестнайсетчасовия ден пред портала на пристанището, за да се увери, че идващите за нощната смяна вече са гласували. Пропусналите биваха незабавно пращани в изборната секция от другата страна на улицата.

— Но ще закъснея за работа.

— Познавам председателя — казваше Джайлс. А на онези, които излизаха и се запътваха към пъбовете, непрекъснато повтаряше: — И гледайте да гласувате преди да поръчате първата си пинта.

Гриф и екипът му непрекъснато проверяваха списъците, за да могат да „сритат“ онези, които още не са пуснали гласа си, и да им напомнят, че избирателните секции са отворени до десет.

В десет и една минута Джайлс стисна последната ръка и изгарящ от желание за питие, тръгна по улицата да се присъедини към пристанищните работници в „Лорд Нелсън“.

— Една пинта — каза той, докато се облягаше на бара.