Джеффри Арчер - По-силно от меча

Джайлс закрачи напред-назад зад кулисите — чакаше с нетърпение вдигането на завесата. Макар да оставаше половин час преди водещият да удари с чукчето и да обяви началото на дебата, Джайлс вече чуваше възбуденото мърморене на публиката, от което се почувства като атлет във върхова форма, чакащ да заеме позиция на старта.

След няколко минути се появи Алекс Фишър, заобиколен от антуража си. Всички говореха на висок глас. Когато си нервен, помисли си Джайлс, това си личи по множество различни начини. Фишър мина покрай него, без да направи опит да завърже разговор и без да обърне внимание на протегнатата му ръка.

Минута по-късно се появи и Саймън Флечър, кандидатът на либералите. Колко по-лесно е да си спокоен, когато нямаш какво да губиш. Той веднага се ръкува с Джайлс и каза:

— Исках да ви благодаря.

— За какво? — попита истински озадаченият Джайлс.

— За това, че не напомняте непрекъснато на всеки, че не съм женен. Фишър не пропуска възможност да го направи.

— Добре, господа — каза Наш. — Съберете се, ако обичате, защото е време да определим реда, по който ще говорите.

Той вдигна юмрук, в който държеше три сламки с различна дължина. Фишър изтегли най-късата, а Флечър — най-дългата.

— Вие избирате пръв, мистър Флечър — каза водещият.

Кандидатът на либералите наклони глава настрани и прошепна на Джайлс:

— Кое място искате да заема?

— Второто — отвърна Джайлс.

— Аз ще говоря втори — заяви Флечър.

Фишър като че ли се изненада.

— А вие, сър Джайлс? Пръв или последен?

— Последен, благодаря, господин водещ.

— Добре, решено е. Майор Фишър, вие ще говорите пръв. А сега да се покажем на хората.

Той поведе тримата съперници на сцената и това бе единственият момент от вечерта, когато цялата публика аплодираше. Джайлс погледна към салона, където светлините нямаше да бъдат угасени, както ставаше при театрално представление. Две хиляди лъва чакаха търпеливо появата на християните.

Прииска му се да си беше останал у дома и да вечеря на табла пред телевизора, да е навсякъде другаде, само не и тук. Но той винаги се чувстваше по подобен начин, дори когато говореше само пред няколко души. Погледна Фишър и видя как на челото му избива капчица пот, която той бързо попи с носната си кърпа. Обърна се отново към публиката и видя Ема и Хари да му се усмихват от втория ред.

— Добър вечер, дами и господа. Аз съм Анди Наш, главен редактор на „Бристол Ивнинг Нюз“. Имам привилегията да водя днешната среща, която е единственото събитие, на което на една и съща платформа се появяват и тримата кандидати. Позволете да обясня как ще се проведе дебатът. Всеки кандидат ще започне с встъпително обръщение, траещо до шест минути. След това ще има трийсет минути за въпроси от публиката. Накрая всеки кандидат ще има две минути да обобщи становището си. А сега давам думата на кандидата на консерваторите майор Алекс Фишър.

Фишър излезе целенасочено в средата на сцената и беше посрещнат с аплодисменти от част от публиката. Постави речта си на катедрата и веднага започна да я чете дума по дума, като само понякога вдигаше глава.

Джайлс седеше нервно на стола си, слушаше внимателно и чакаше да чуе някой саркастичен коментар или внушение, но такива нямаше. Вместо това Фишър се съсредоточи върху законите, които ще бъдат приоритет, ако торите формират следващото правителство. Все едно четеше списък на покупки, украсяван на равни интервали с думите „Време е за промяна“. Нито веднъж не спомена опонентите си. И тогава Джайлс разбра какво е намислил Фишър. Той нямаше да предприема лични атаки — те бяха оставени за помагачите му, разпръснати равномерно из аудиторията. Когато Фишър се върна на мястото си, не беше трудно да се види кои са поддръжниците му по ентусиазираните им аплодисменти.

Кандидатът на либералите започна речта си, като благодари на многобройната публика, че се е отказала от поредната серия на „Коронейшън стрийт“, за да дойде да го чуе, и това бе посрещнато със смях и топли ръкопляскания. През следващите шест минути той се спря най-вече върху местната политика, от дупките по улиците до цените на билетите за извънградските автобуси. Когато се върна на мястото си, друга част от аудиторията го изпрати с овации.

След като Флечър си седна, Джайлс излезе в средата на сцената, макар че не бе толкова спокоен, колкото се надяваше, че изглежда. Постави на катедрата картичка, върху която бяха изписани седем теми: образование, безработица, профсъюзи, здравна система, Европа, отбрана и Бристол.