Джеффри Арчер - По-силно от меча

Себ ги беше изпреварил и отвори тежката врата пред тях.

— Надявате ли се да станете кандидат на лейбъристите за извънредните избори в Бристол, сър Джайлс? — Но Джайлс само махна с ръка и им се усмихна, давайки им картина без думи, след което изчезна в сградата.

Четиримата се качиха по широкото мраморно стълбище и завариха мистър Трелфорд на любимата му пейка в ъгъла на първия етаж. Трелфорд стана веднага щом видя приближаващата Ема. Тя му представи Хари.

— Добро утро, детектив инспектор Уоруик — каза Трелфорд. — С нетърпение очаквах да се запознаем.

Хари стисна топло ръката на адвоката.

— Трябва да се извиня, че не се появих по-рано, но бях…

— Знам — каза Трелфорд. — И с нетърпение очаквам да го прочета.

Високоговорителят на стената изпращя.

— Моля всички свързани с делото лейди Вирджиния Фенуик срещу…

— Журито явно е решило — каза Трелфорд, който вече бе тръгнал. Обърна се да види дали го следват и се сблъска с някого. Извини се, но младият мъж не го погледна. Себастиан, който беше избързал напред, отвори вратата на зала 14, за да може майка му и адвокатът й да заемат местата си на първия ред.

Ема беше прекалено нервна, за да говори, и докато чакаха появяването на журито, поглеждаше нервно през рамо към Хари, който седеше точно зад нея.

Когато Нейна Чест Лейн влезе, всички станаха. Тя се поклони и зае мястото си. Ема насочи вниманието си към затворената врата зад местата на журито. След малко тя се отвори и се появи приставът, следван от дванайсетимата си подопечни. Те заеха местата си с много туткане, сякаш са на театър. Приставът ги изчака да се настанят, удари три пъти с жезъла си в пода и извика:

— Моля председателят на журито да стане.

Председателят се изправи в целия си ръст от метър и шейсет и погледна нагоре към съдийката. Нейна Чест Лейн се наведе напред.

— Стигнахте ли до единодушно решение?

Ема си помисли, че сърцето й ще спре, докато чакаше отговора.

— Не, госпожо.

— А стигнахте ли до решение с мнозинство поне десет на два гласа?

— Да, госпожо — отвърна председателят, — но за съжаление в последния момент един заседател размисли и през последния час отново си останахме девет на три. Не съм уверен, че това ще се промени, така че отново търся съвета ви какво да правим.

— Смятате ли, че можете да достигнете до мнозинство десет на две, ако ви дам още малко време?

— Да, милейди, защото всички сме единодушни по един въпрос.

— И какъв е той?

— Ако позволите да се запознаем със съдържанието на писмото на майор Фишър до мистър Трелфорд, може и да успеем да стигнем доста бързо до решение.

Всички гледаха съдийката, с изключение на сър Едуард Мейкпийс, който следеше внимателно Трелфорд. Той или беше невероятен играч на покер, или не искаше журито да научи какво пише в онова писмо.

Трелфорд стана, бръкна във вътрешния си джоб… и откри, че писмото не е там. Погледна към отсрещната страна. Лейди Вирджиния му се усмихваше.

Той отвърна на усмивката й.

Пластичен експлозив. — Б.пр.

Безсърдечния. — Б.пр.

Владетелка на келтското племе ицени от Източна Англия, вдигнала въстание срещу Римската империя през 60 г. — Б.пр.

Великата харта на свободите (Magna Carta Libertatum), подписана през 1215 г. от Джон Безземни, с която се гарантират и защитават правата и интересите на аристокрацията и гражданите от действията на кралската власт. — Б.пр.

Британски политик, лейбърист, премиер през 1964 — 1970 и 1974 — 1976 г. — Б.пр.

Джон Бетжеман (1906 — 1984) — английски поет, писател и говорител, голям почитател на викторианската архитектура. — Б.пр.

Дейвид Хокни (р. 1937) — британски художник, дизайнер и фотограф; Хенри Мур (1898 — 1986) — британски художник и скулптор. — Б.пр.

Томас Феърфакс (1612 — 1671), един от основните пълководци на парламентарните войски по време на Английската революция. — Б.пр.

Титла на жена с Ордена на Британската империя. — Б.пр.

Роман на Стефан Цвайг. — Б.пр.

Преподавател в Оксфорд или Кеймбридж. — Б.пр.

Жена с интелектуални интереси. — Б.пр.

Шекспир, „Отело“, трето действие, трета сцена. Превод Валери Петров. — Б.пр.