Джеффри Арчер - По-силно от меча

Снимките на Хари се мъдреха на първите страници на повечето вестници, а на вътрешните имаше обширни материали за популярния писател и дългата му битка за освобождаването на Анатолий Бабаков.

Карикатуристите също имаха напрегнат ден и изобразяваха Хари или като св. Георги, поразяващ змея, или като Давид, повалящ Голиат. Любимата карикатура на Джайлс обаче беше от „Дейли Експрес“, на която Хари се дуелираше с перо за писане срещу мечка със счупен меч. Текстът отдолу гласеше: „По-силно от меча“.

Джайлс още се смееше, докато прочиташе за втори път признанието на Уилям Уоруик. Предположи, че в Русия ще се търкалят глави, при това в буквалния смисъл.

— Какво ти е толкова смешно? — попита Ема, когато дойде да закуси. Изглеждаше така, сякаш й трябва още здрав сън.

— За един ден Хари успя да злепостави руснаците повече, отколкото Външно министерство за цяла година. Има и още по-добра новина. Само погледни „Телеграф“. — Той вдигна вестника, за да й покаже заглавието.

— Изобщо не е за смях — каза Ема, докато отместваше вестника. — Ако беше в Русия, когато са излезли първите бройки, заглавието щеше да е съвсем различно.

— Е, поне погледни на нещата откъм добрата страна.

— Има ли такава?

— Разбира се, че има. Досега всички питаха защо Хари не те подкрепя в съда. Е, сега всички знаят, което няма как да не повлияе на журито.

— Само дето Вирджиния се представи блестящо. Беше по-убедителна от мен.

— Подозирам, че заседателите вече са разбрали що за стока е.

— Ако случайно си забравил, на теб ти отне малко повече време.

Джайлс уместно се засрами.

— Току-що се чух с него по телефона — каза Ема. — Задържал се е в Стокхолм. Умът му беше зает с нещо и не каза много. Спомена само да не го чакаме на „Хийтроу“ преди пет следобед.

— Успял ли е да се добере до книгата на Бабаков?

— Монетите му свършиха преди да успея да го попитам — отвърна Ема, докато си наливаше кафе. — Пък и ми беше по-интересно да разбера защо му беше нужна почти седмица да измине път, който други изминават са по-малко от четири часа.

— И какво беше обяснението му?

— Никакво. Каза, че ще ми разкаже всичко, когато се прибере. — Ема отпи глътка кафе и добави: — Премълчава нещо. Нещо, което не е стигнало до първите страници на вестниците.

— Обзалагам се, че е свързано с книгата на Бабаков.

— Книгата да върви по дяволите — отвърна Ема. — Какво го накара да поема такъв риск, щом го заплашваше затвор?

— Не забравяй, че същият този човек се справи с цяла немска дивизия, въоръжен само с пистолет, джип и един ирландски ефрейтор.

— И е изкарал късмет, че е оцелял.

— Знаеше какъв е много преди да се омъжиш за него. — И добави: — В добро и зло… — Джайлс хвана ръката на сестра си и я стисна.

— Но нима не разбира на какво изпитание подложи семейството си през последната седмица? И какъв късмет е, че са го качили на самолета за Англия вместо на влак за Сибир заедно с приятелчето му Бабаков?

— Подозирам, че една част от него е искала да бъде във влака с Бабаков — тихо каза Джайлс. — Точно затова и двамата му се възхищаваме толкова много.

— Никога вече няма да го пусна в чужбина — възкликна Ема.

— Е, стига да пътува само на запад, всичко би трябвало да е наред — отвърна Джайлс с надеждата, че ще разведри обстановката.

Ема наведе глава и внезапно избухна в сълзи.

— Разбираш колко обичаш някого едва когато си помислиш, че никога вече няма да го видиш.

— Много добре знам как се чувстваш — отвърна Джайлс.

През войната на Хари веднъж му се бе случило да будува трийсет и шест часа, но по онова време бе много по-млад.

Една от многото теми, които никой не смееше да повдигне пред Сталин, беше за ролята му по време на обсадата на Москва, когато изходът от Втората световна война още беше на кантар. Дали беше избягал в Куйбшиев на Волга, подобно на повечето министри и висши държавни служители, или, както твърдеше самият той, е отказал да напусне столицата и останал в Кремъл, за да организира лично отбраната на града? Неговата версия се превърна в легенда, в част от официалната история на Съветския съюз, макар че няколко души са го видели на перона минути преди влакът да потегли за Куйбшиев, а няма достоверни сведения, че някой го е виждал в Москва преди руската армия да отблъсне врага от града. Малцина от изразилите някакво съмнение във версията на Сталин са останали живи.

С химикалка в едната ръка и резен сирене в другата Хари продължи да пише страница след страница. Почти чуваше как Джесика го упреква. Как можеш да седиш на летището и да пишеш нечия друга книга, когато си само на няколко минути път от най-добрите колекции на Рембранд, Вермеер, Стеен и Де Витте в света? Не минаваше нито ден, без да си помисли за Джесика. Надяваше се, че би разбрала защо временно му се налага да замести Рембранд с Бабаков.