Джеффри Арчер - По-силно от меча

Ема обърна страницата, а Хари потъна в сън. Когато малко след полунощ Хари се събуди, Ема беше стигнала дванайсета глава (която започваше на обратната страна на менюто за първа класа). Тя събра листовете и ги прибра в сака на Хари, помогна му да стане и го поведе към асансьора. След като слязоха, Ема плати сметката и помоли пиколото да извика такси.

Младежът отвори задната врата, за да може изтощеният старец да се качи в колата с приятелката си.

— Накъде, мис? — попита шофьорът.

— Смит Скуеър двайсет и три.

По пътя към Лондон Ема запозна Хари с развитието на делото, смъртта на Фишър, подготовката на Джайлс за извънредните избори, представянето на Вирджиния в съда и писмото от Фишър, което мистър Трелфорд беше получил тази сутрин.

— Какво пише в него? — попита Хари.

— Не знам и не съм сигурна, че искам да научавам.

— Но то може да помогне в съда.

— Струва ми се малко вероятно, след като е от Фишър.

— А ме нямаше само седмица — каза Хари, докато таксито спираше пред дома на Джайлс на Смит Скуеър.

Джайлс отвори веднага и видя най-добрия си приятел да се подпира с една ръка на сестра му, а с другата на парапета, за да не се свлече на земята. Двамата му нови охранители го поеха, почти го внесоха в къщата и го качиха в стаята за гости. Хари не отговори, когато Джайлс му каза: „Наспи се добре, друже“ и затвори вратата.

Докато събличаше съпруга си и окачваше костюма му, Ема вече болезнено знаеше как мирише руска затворническа килия. Хари беше заспал дълбоко, когато тя стигна до чорапите му.

Легна до него и макар да знаеше, че той не я чува, прошепна твърдо: „Оттук нататък ще ти позволя да пътуваш най-много до Кеймбридж“. После запали нощната лампа и продължи да чете „Чичо Джо“. Мина още час преди напълно да разбере защо руснаците са положили такива усилия никой да не види тази книга.

Седемдесетата годишнина на другаря Сталин беше чествана в цялата съветска империя по начин, който би впечатлил и Цезар. Никой не посмяваше да продума за оттеглянето му, ако му беше мил животът. Младите се страхуваха от ранно повишение, защото то обикновено вещаеше ранно уволнение, и тъй като Сталин изглеждаше твърдо решен да остане на власт, всеки намек, че е смъртен, означаваше погребение, но не неговото.

Докато седях отзад на безкрайните срещи в чест на постиженията на Сталин, започнах да кроя свои собствени планове за мъничко късче безсмъртие. Издаването на нецензурираната му биография, която бях написал. Но трябваше да чакам може би години след смъртта на Сталин, преди да дойде удобен момент и да се обърна към издател — храбър издател, който би се съгласил да пусне „Чичо Джо“.

Не бях предвидил, че Сталин ще остане жив толкова дълго, че няма намерение да пусне кормилото на властта преди да спуснат ковчега му в гроба и че мнозина от враговете му ще продължат да мълчат няколко дни след смъртта му от страх, че може да възкръсне.

Стигна до последните думи на Бабаков.

За смъртта на Сталин е писано много. Според официалното комюнике, което преведох за международната преса, той умрял на бюрото си в Кремъл, след като получил удар; в продължение на много години това бе общоприетата версия. В действителност той бил в дачата си и след вечерен запой с приближените си, сред които Лаврентий Берия, неговият заместник и бивш шеф на тайните служби, Никита Хрушчов и Георгий Маленков, отишъл да си легне, но едва след като гостите му си тръгнали.

Берия, Маленков и Хрушчов се страхуваха за живота си, защото знаеха, че Сталин възнамерява да ги смени с по-млади и по-верни кадри. В края на краищата точно по този начин и самите те бяха стигнали до постовете си.

На следващия ден Сталин не се появил до късно следобед и един от охранителите му се разтревожил, че може да му е станало нещо, и се обадил на Берия. Берия разсеял опасенията му, като казал, че Сталин сигурно още спи след тежката вечер. След час охранителят отново позвънил на Берия. Този път той извикал Хрушчов и Маленков и тримата незабавно тръгнали към дачата.

Берия наредил да отключат вратата на стаята, в която Сталин прекарал нощта, и когато тримата влезли колебливо, заварили вожда да лежи на пода. Бил в безсъзнание, но още дишал. Когато Хрушчов се навел да провери пулса му, вождът внезапно се размърдал, вперил поглед в Берия и се вкопчил в ръката му. Хрушчов хванал Сталин за врата и го удушил. Сталин се съпротивлявал няколко минути, докато Берия и Маленков го държали прикован за пода.