Джеффри Арчер - По-силно от меча

След като се уверили, че е мъртъв, тримата излезли и заключили стаята. Берия незабавно наредил личната охрана на Сталин — общо шестнайсет души — да бъде разстреляна, за да няма свидетели на случилото се. Никой не научил за смъртта на Сталин до преведеното от мен официално съобщение, което бе направено няколко часа по-късно и в което се твърдеше, че е умрял от удар, докато работел в Кремъл. В действителност той бил удушен от Хрушчов и оставен да лежи няколко часа в локва от собствената си урина, преди тялото му да бъде изнесено от дачата.

През следващите четиринайсет дни тялото на Сталин беше изложено в Колонната зала, облечено в парадна военна униформа, с медалите Герой на Съветския съюз и Герой на социалистическия труд. Берия, Маленков и Хрушчов стояха с почтително сведени глави до балсамирания труп на бившия си вожд.

Същите тези грабнаха властта след него, макар че Сталин не ги смяташе за достойни да го наследят и те отлично го знаеха. Хрушчов, смятан за прост селяк, стана генерален секретар на партията. Маленков, когото Сталин веднъж описа като тлъст безгръбначен писарушка, стана министър-председател, а жестокият Берия, когото Сталин смяташе за долен сексуален маниак, оглави службите за сигурност.

След няколко месеца, през юни 1953 г., Хрушчов нареди Берия да бъде арестуван и малко след това екзекутиран за държавна измяна. Година по-късно вече беше отстранил Маленков и бе заел мястото му на министър-председател и върховен водач. Пощади живота на Маленков, след като той се съгласи да заяви публично, че убиецът на Сталин е Берия.

Ема заспа.

Когато се събуди, Ема видя, че Хари е коленичил на пода и се опитва да подреди различните парчета хартия — бланки на авиокомпанията, гърбовете на менюта за първа класа и дори тоалетна хартия. Тя се зае да му помогне, като се съсредоточи върху тоалетната хартия. След четирийсет минути книгата беше събрана.

— Кога трябва да сме в съда? — попита Хари, докато слизаха да закусят с Джайлс.

— На теория в десет, но мистър Трелфорд не вярва, че журито ще е готово преди обяд — отвърна Ема.

Закуската беше първото истинско хранене за Хари през изминалата седмица, но въпреки това той се изненада колко малко успя да изяде. Останалите седяха мълчаливо, докато им разказваше всичко, което бе преживял. Описа им таксиметровия шофьор, възрастната жена в книжарницата, полковника от КГБ, председателката на трибунала, прокурора, адвоката, съдебните заседатели и накрая Анатолий Бабаков, когото бе харесал и на когото се възхищаваше. Сподели как този наистина забележителен човек през цялото време, през което можел да остане буден, му разказвал историята си.

— Няма ли да бъде изложен на голяма опасност, ако книгата му бъде издадена? — попита Джайлс.

— Отговорът определено е да, но той бе непреклонен, че „Чичо Джо“ трябва да излезе преди да умре, защото така жена му ще може да живее комфортно до края на живота си. Така че щом делото приключи, смятам да отлетя за Щатите и да дам ръкописа на Харолд Гинзбърг. После ще ида в Питсбърг да видя Елена Бабакова и да й предам няколко съобщения от съпруга й — добави той, когато Биг Бен започна да отброява десет.

— Не може да е толкова късно — каза Ема и скочи от масата. — Себ, иди да намериш такси, докато с баща ти се приготвим.

Себ се усмихна и се запита кога ли майките ще престанат да се държат с децата си сякаш са вечно на петнайсет.

След десет минути пътуваха към Странд.

— Очакваш ли с нетърпение да се върнеш в Камарата? — попита Хари, докато минаваха по Даунинг стрийт.

— Още не са ме избрали дори за кандидат — отвърна Джайлс.

— Е, поне този път Алекс Фишър няма да ти причинява неприятности.

— Не съм толкова сигурен — каза Джайлс.

— Със сигурност ще спечелиш — каза Ема.

— В политиката няма сигурни победители — увери я Джайлс, докато спираха пред съда.

Светкавиците започнаха да проблясват още преди Ема да е слязла от колата. Хванати за ръце, двамата с Хари минаха през фалангата журналисти и фотографи, повечето от които май проявяваха по-голям интерес към съпруга на ответницата, отколкото към нея.

— Олекна ли ви, че се върнахте у дома, сър? — извика един.

— В Лондон по-студено ли е, отколкото в Сибир? — обади се друг.

— Радвате ли се, че се върна, мисис Клифтън? — подвикна трети.

Ема наруши златното правило на Джайлс и отговори:

— Да, определено се радвам. — И стисна ръката на Хари.

— Мислите ли, че ще спечелите днес? — настоятелно попита един журналист, но Ема се престори, че не е чула въпроса.