Джеффри Арчер - По-силно от меча

Щом външният министър отговори и на последния въпрос на представителя на Лаут за засилване на правителствените санкции против режима на апартейд в Южна Африка, Джайлс се измъкна от залата и тръгна към кабинета на организатора.

Секретарката явно го очакваше, защото веднага го въведе в светая светих.

Щом влезе, от изражението на домакина Джайлс разбра, че го очаква наказание, а не хвалебствия.

— Боя се, че новината не е добра — каза Боб Мелиш, извади от едно чекмедже на бюрото си голям светлобежов плик и му го подаде.

С треперещи пръсти Джайлс отвори плика и извади няколко черно-бели снимки. Прегледа ги една по една и каза:

— Това просто няма смисъл.

— Не съм сигурен, че те разбирам.

— Просто не вярвам, че Карин е работила за Щази.

— Тогава за кого? — отвърна главният организатор. — Дори да не е на щат при тях, бог знае какъв натиск са й оказали.

— Трябва да ми повярваш, Боб. Карин просто не е такава. Признавам, че постъпих като пълен глупак и съм злепоставил сериозно правителството и семейството си. Но в едно съм сигурен — Карин не е виновницата.

— Трябва да призная, че Щази използват снимки за пръв път. Преди пращаха само записи. Трябва незабавно да уведомя Външно министерство.

— Уверявам те, не сме говорили по никакви държавни въпроси — каза Джайлс. — И между другото, тя беше по-уплашена и от мен, че могат да я хванат.

Главният организатор повдигна вежда.

— Сериозно? Все пак трябва да се справя с проблема тук и сега. Предполагам, че снимките вече са в ръцете на някой таблоид, така че по-добре се приготви за неприятно обаждане по телефона. И мога да ти дам само един съвет, Джайлс — кажи на Гуинет преди пресата да е гръмнала.

— Трябва ли да подам оставка? — попита Джайлс. Беше се вкопчил в ръба на бюрото, та да не личи, че ръцете му треперят.

— Това не го решавам аз. Но все пак не прави нищо прибързано. Поне изчакай, докато не се срещнеш с премиера. И ми кажи веднага щом пресата се свърже с теб.

Джайлс пак погледна снимките и пак отказа да повярва.

— Как можа, Джайлс? Да се хванеш на такъв очевиден капан? — попита Гуинет. — Особено след като Хари ти разказа за онази случка в Москва.

— Знам, знам. Едва ли бих могъл да направя по-голяма глупост. Ужасно съжалявам, че ти причинявам такава болка.

— Не помисли ли поне веднъж за мен или за семейството си, докато онази курва те е съблазнявала?

— Не е курва — тихо каза Джайлс.

Гуинет помълча, след което попита:

— Да не искаш да кажеш, че си я познавал преди да се случи всичко това?

— Тя ми беше преводачка.

— Значи ти си съблазнил нея, а не обратното, така ли?

Джайлс не опита да възрази. Това щеше да е една лъжа повече.

— Ако са ти скроили номер, ако си бил пиян или просто си се показал като глупак, Джайлс, сигурно щях да го понеса. Но явно си мислил, преди… — Тя млъкна и стана. — Заминавам за Уелс. Не се опитвай да се свържеш с мен.

Здрачът се спускаше над Смит Скуеър. Джайлс седеше сам и обмисляше последиците от това, че е казал на Гуинет истината. Нямаше да има особено значение, ако Карин беше просто курва на Щази. Колко лесно щеше да му е да каже на жена си, че Карин е проститутка, увлечение за една нощ, че дори не знае името й. И защо не го беше направил? Защото никога досега не беше срещал друга като нея. Нежна, с чувство за хумор, емоционална, мила и умна. Толкова умна. И ако тя не изпитваше същите чувства към него, защо бе заспала в обятията му? И защо му се отдаде отново, когато се събудиха на сутринта, след като можеше с лекота да се измъкне посред нощ — нали си беше свършила работата? Вместо това бе избрала да поеме точно толкова голям риск като него и вероятно в момента също търпеше последствията.

Всеки път, когато телефонът звъннеше, Джайлс очакваше обаждане от журналист. „Сър Джайлс, разполагаме с едни снимки и питаме дали бихте коментирали…“

Телефонът иззвъня и той с неохота вдигна.

— Търси ви някой си мистър Пенгели — каза секретарката му.

Пенгели. Трябваше да е бащата на Карин. Дали и той не участваше в постановката?

— Свържи ме — каза Джайлс.

— Добър ден, сър Джайлс. Казвам се Джон Пенгели. Обаждам се да ви благодаря, че сте помогнали на дъщеря ми при посещението си в Източен Берлин. — Същият лек западноанглийски акцент. — Току-що прочетох писмото, което сте били така любезен да препратите. Първото, което получавам от нея от месеци. Почти бях изгубил надежда.

Джайлс не искаше да му казва защо тази надежда най-вероятно ще се окаже недълговечна.