Джеффри Арчер - По-силно от меча

След проверката на паспортите напуснаха западния сектор, но шофьорът измина само още двеста метра, преди да спре в ничия земя. Джайлс погледна нагоре към кулите и въоръжените стражи, които се взираха мрачно в британските си гости.

Останаха между двете граници, докато не провериха ролс-ройса от предната броня до багажника, сякаш беше някакъв танк „Шърман“. Накрая им позволиха да влязат в Източен Берлин, но без помощта на полицейски ескорт им отне цял час да стигнат до хотела в другия край на града.

След като се регистрираха и получиха ключовете си, златното правило беше министърът да смени стаята си с тази на секретаря, за да не бъде притесняван от проститутки или да внимава за всяка своя дума, защото неговата стая със сигурност се подслушваше. От Щази обаче знаеха за този номер и вече просто подслушваха и двете стаи.

— Ако искате да проведете разговор насаме, най-сигурното място е в банята, на течаща вода — каза посланикът.

Джайлс разопакова багажа си, взе душ и слезе долу за късен обяд с датски и шведски колеги. Макар да му бяха стари приятели, това не им попречи да крънкат информация един от друг.

— Кажете, Джайлс, лейбъристите ще спечелят ли изборите? — попита шведският външен министър Стелен Кристерсон.

— Официално не можем да изгубим. Неофициално се очертава много оспорвана борба.

— А ако спечелите, мистър Уилсън ще ви направи ли външен министър?

— Неофициално, би трябвало да имам шанса.

— А официално? — попита датският министър Ян Хилберт.

— Ще служа в правителството на Нейно Величество на всеки пост, който премиерът сметне за подходящ за мен.

— Аз пък ще спечеля следващото рали „Монте Карло“ — каза Хилберт.

— А аз ще се върна в стаята си да прегледам документите — каза Джайлс, който много добре знаеше, че само новаците се задържат да пият, а на следващия ден се прозяват. Трябва да си съвсем буден, ако искаш да доловиш някое непредпазливо подмятане, което често оправдава часове преговори.

На следващата сутрин конференцията започна с реч на източногерманския генерален секретар Валтер Улбрихт, който поздрави делегатите. Ясно беше, че съдържанието на речта е написано в Москва, а думите се изричат от съветската кукла в Източен Берлин.

Джайлс се облегна назад, затвори очи и се престори, че слуша превода на реч, която вече бе чувал няколко пъти, но умът му скоро започна да блуждае.

— Нещо с превода ми ли не е наред, сър Джайлс? — попита разтревожен глас.

Джайлс отвори очи. От Външно министерство ги бяха предупредили недвусмислено, че всички министри трябва да внимават с преводачите си. Повечето от тях работеха за Щази и всяка непредпазлива дума или грешка в поведението несъмнено се докладваше на господарите им в източногерманското Политбюро.

Джайлс се изненада не толкова от загрижения тон на младата жена, а от факта, че беше готов да се закълне, че е доловил лек западноанглийски акцент.

— Преводът ви е чудесен — каза той, като се вгледа в нея по-внимателно. — Просто съм чувал тази реч вече няколко пъти, с леки вариации.

Тя беше със сива безформена рокля, която се спускаше почти до глезените и вероятно можеше да се купи във всеки универсален магазин. Но притежаваше нещо, което човек не би могъл да си купи и в „Хародс“ — разкошна кестенява коса, сплетена на плитка и стегната в строг кок, за да скрие всякакъв намек за женственост. Сякаш не искаше никой да я забележи, но големите й кафяви очи и пленителната й усмивка биха накарали всеки мъж, включително и Джайлс, да я погледне отново. Тя бе като едно от онези грозни патета във филм, за които знаеш, че в последната сцена ще се превърнат в лебеди.

Миришеше на постановка. Джайлс веднага прие, че тя работи за Щази, и се запита дали ще успее да я разобличи.

— Имате лек западноанглийски акцент, ако не се лъжа — прошепна й той.

Тя кимна и го дари със същата обезоръжаваща усмивка.

— Баща ми е от Труро.

— Тогава какво правите тук?

— Родена съм в Източен Берлин. Баща ми, офицер от британската армия, се запознал с майка ми през четирийсет и седма.

— Това не може да е било прието с всеобщо одобрение — предположи Джайлс.

— Наложило се да подаде оставка и си намерил работа в Германия, за да е с нея.

— Истински романтик.

— За жалост историята не завършва романтично. Повече в стил Джон Голсуърти, отколкото Шарлот Бронте, защото по време на издигането на стената през шейсет и първа баща ми беше на гости при родителите си в Корнуол и така и не го видяхме повече.