Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Добро утро, Алф — каза Джайлс, докато сядаше на задната седалка.

— Добро утро, господин министър — жизнерадостно отвърна шофьорът.

Алф караше Джайлс откакто той бе станал министър и често бе по-добър източник на информация за случващото се в реалния свят, отколкото повечето му колеги в кабинета.

— Накъде пътуваме днес, сър?

— Източен Берлин.

— Предпочитам вие, отколкото аз.

— Разбирам как се чувстваш. Е, какво ново?

— Изборите ще са през юни, най-вероятно на осемнайсети.

— Но вестниците продължават да предсказват, че ще са през май. Откъде се сдоби с тази информация?

— От Кларънс, шофьора на премиера.

— Значи трябва веднага да кажа на Гриф. Нещо друго?

— Външният министър днес сутринта ще обяви, че ще се оттегли от кабинета след изборите, независимо от резултата.

Джайлс не отговори, а се замисли върху небрежно пуснатата бомба на Алф. Ако успееше да задържи мястото си от Бристолското пристанище и ако лейбъристите спечелеха общите избори, щеше да има шанс да му предложат външното министерство. Единственият проблем бяха двете „ако“. Усмихна се иронично.

— Не е зле, Алф, никак не е зле — каза той и започна да преглежда документите, които бе взел за срещата.

Винаги предпочиташе да се среща с колегите си от Европа, да разменя мнения по коридори, асансьори и барове, където се правеше реалната политика, вместо да седи на безкрайните официални събирания, за които служителите пишеха протоколите много преди началото на самата среща.

Алф мина през необозначен портал, насочи се към трета писта на „Хийтроу“ и спря пред стълбата на самолета. Ако Джайлс не запазеше мястото си в кабинета след изборите, всичко това щеше да му липсва. Никак не му допадаше идеята да се връща към опашките за багаж, обработка на билети, проверка на паспорти, дълго вървене до портала и безкрайното чакане, преди най-сетне да ти кажат, че можеш да се качиш.

Алф отвори задната врата и Джайлс се качи по стълбата на чакащия самолет. Не свиквай с това, беше го предупредил веднъж Харолд Уилсън. Може да си го позволи единствено кралицата.

Джайлс беше последният качил се на борда и докато вратата се затваряше, той седна на първия ред до постоянния си секретар.

— Добро утро, господин министър — каза секретарят. Не си падаше по празните приказки и продължи направо: — Макар че конференцията не изглежда никак обещаваща, може би има някои възможности, от които да се възползваме.

— Например?

— Премиерът иска да научи дали предстои Улбрихт да бъде сменен като генерален секретар. Ако това стане, ще пускат димни сигнали и ще трябва да разберем кой е избран за негов заместник.

— Ще има ли изобщо някакво значение? — попита Джайлс. — Който и да заеме мястото му, пак ще звъни в Москва за сметка на руснаците, преди да вземе каквото и да било решение.

— Външният министър пък — продължи секретарят, подминавайки забележката му, — иска да откриете дали моментът не е подходящ страната ни отново да кандидатства за ЕИО.

— Да не би Дьо Гол да е умрял, докато съм се бил зазяпал?

— Не, но влиянието му отслабна значително след оттеглянето му миналата година и Помпиду може да сметне, че е дошло време да покаже мускули.

През остатъка от полета двамата преглеждаха официалния дневен ред и какво се надява да изкопчи правителството от конференцията — побутване тук, смигване там, само и само да се стигне до разбирателство.

Самолетът кацна на летище „Тегел“. Британският посланик ги чакаше пред стълбата. Съпровождан от полицейски ескорт, ролс-ройсът мина през Западен Берлин, но внезапно спря, когато стигна Чекпойнт Чарли, както западните съюзници бяха кръстили най-известния пропускателен пункт в стената.

Джайлс погледна грозната покрита с графити преграда с бодлива тел отгоре. Берлинската стена беше издигната през 1961 г., буквално за една нощ, за да спре хората, които бягаха на запад, и Източен Берлин се бе превърнал в един огромен затвор, което не бе особено добра реклама за комунизма. Ако режимът наистина беше утопията, за каквато го представяха комунистите, западните германци щяха да строят стени, за да попречат на нещастните си граждани да избягат на изток.

— Ако имах кирка… — промърмори Джайлс.

— Щях да ви спра — отвърна посланикът. — Разбира се, освен ако не искате да предизвикате дипломатически скандал.

— Ще е нужно нещо повече от дипломатически скандал, за да накарате зет ми да престане да се бори за онова, в което вярва — каза Джайлс.