Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Догодина ще стана на петдесет — напомни му Ема, — а вие сте един стар ласкател.

— Който догодина ще стане на седемдесет — отвърна Рос. — Може би дотогава ще гледам тревата откъм корените, така че с какво мога да ви помогна, докато съм на шейсет и девет?

— Имам неприятности с Дезмънд Мелър.

— Така и не разбрах защо изобщо го допуснахте в борда.

— Форсмажорни обстоятелства — прошепна Ема. — Но сега той се натиска за мястото на заместник-председател.

— За нищо на света не го допускайте. Той гледа на поста само като на стъпало към онова, което наистина желае.

— Още една причина да се държа, докато не сметна, че Себастиан е готов да заеме мястото ми.

— Себ смята, че е готов да ви замести още сега — каза Рос. — Но ако Мелър стане ваш заместник, през остатъка от живота си непрекъснато ще се оглеждате през рамо. Златно правило за всеки председател е винаги да назначава заместник, който или не се цели в мястото му, или е бил несъмнено прекалено рекламиран, или е твърде стар, за да поеме поста на председател.

— Умно — отбеляза Ема. — Но едва ли мога да направя много, ако той успее да убеди мнозинството от борда да го подкрепи. Има и нещо по-лошо. Себ смята, че Мелър може би поддържа връзки с първата жена на Джайлс.

— С лейди Вирджиния Фенуик? — Рос буквално процеди думите.

— И вероятно с майор Алекс Фишър.

— В такъв случай се оглеждайте и през двете си рамене.

— Кажи ми, почитаема лельо, стана ли вече ректор на университета? — попита Себ.

— Много добре знаеш, че ректор ни е херцогът на Единбург — отвърна Грейс.

— Тогава може би заместник-ректор?

— Не всички са така амбициозни като теб, Себ. За някои от нас вършенето на работа, която си заслужава, колкото и скромна да е, е само по себе си награда.

— В такъв случай замисляла ли си се дали да не станеш директор на колежа? В края на краищата всичките ти колеги ти се възхищават.

— Много мило от твоя страна, Себастиан. Ще ти кажа откровено, че когато дама 9 9 Титла на жена с Ордена на Британската империя. — Б.пр. Елизабет се оттегли неотдавна, един-двама души ми направиха подобно предложение. Аз обаче ясно дадох да се разбере, че не съм родена за администратор, а за преподавател, и съм щастлива от жребия, който ми се е паднал.

— Не мога да възразя — каза Себ.

— Кажи ми, Себ, след като си сам тази вечер, да приемам ли, че все още нямаш сериозна приятелка?

— Не. И не съм имал, откакто направих глупостта да изгубя Саманта.

— Съгласна съм, че не беше най-славният ти час. Още първия път, когато я видях, разбрах, че тя е изключителна млада жена, а точно по тази тема мога да говоря с известен авторитет.

— Права си. Никога не съм срещал друга, която може дори малко да се доближи до нея.

— Съжалявам, Себ, беше нетактично да повдигам темата, но съм сигурна, че след време ще си намериш някого.

— Иска ми се да е така.

— Поддържаш ли контакт със Саманта? Има ли поне съвсем малък шанс…?

— Абсолютно никакъв. Писах й на няколко пъти през годините, но не ми отговаря.

— Мислил ли си дали да не отидеш до Америка и да й признаеш, че си сгрешил?

— Всеки ден.

— Как върви кампанията ви за освобождаването на Анатолий Бабаков? — попита Присила.

— Боя се, че „върви“ е неточната дума — каза Хари, който седеше срещу Джайлс. — Все пак с руснаците човек никога не може да е сигурен. Един ден си мислиш, че всеки момент ще го пуснат, а на следващия си убеден, че са го заключили някъде и са изхвърлили ключа.

— Възможно ли е да се случи нещо, което да промени това?

— Промяна на ръководството в Кремъл би могла да помогне. Ако начело застане някой, който иска светът да научи какъв е бил Сталин в действителност. Но докато Брежнев е на власт, шансовете за това не са големи.

— Но той несъмнено знае, че ние знаем какво знае той.

— Знае, но просто не е склонен да го признае на целия свят.

— Бабаков има ли семейство?

— Жена му избяга от Русия малко преди да го арестуват. Сега живее в Питсбърг. Поддържам връзка с нея и се надявам да я посетя при следващото ми ходене до Щатите.

— Дано да успеете — каза Присила. — Не помисляйте нито за момент, че ние, външните хора, сме забравили за кампанията ви. Тъкмо обратното, примерът ви ни вдъхновява.

— Благодаря — каза Хари. — Вие с Боб ми оказахте голяма подкрепа през годините.

— Робърт е огромен почитател на жена ви, както несъмнено знаете. На мен просто ми отне малко повече време да разбера защо.

— Какво прави Боб, след като компанията отново процъфтява?