Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Пери, може би ще слезете да им помогнете?

— Аз съм от ръководството, майоре. Профсъюзите ще се изправят на нокти дори ако погледна щайга.

Тогава Фишър осъзна, че всички пеят едни и същи ноти и че не той е диригентът.

Майорът издържа три дни, през които от фабриката не излезе нито една консерва рибен пастет „Бингам“. Накрая реши, че сраженията с германците в Северна Африка са много по-лесно нещо от опитите да работиш с нарочно неотзивчиви цехови отговорници в Хъмбърсайд.

В петък вечерта, след като работниците — всичките двеста — си прибраха заплатите и си тръгнаха, завесата най-сетне се спусна. Майорът освободи апартамента си в „Хъмбър Роял“ и взе последния влак за Лондон.

— Акциите на „Бингам“ паднаха с още десет процента — каза Себ.

— Каква е спот цената?

Себ направи справка с телеграфа в кабинета.

— Седем шилинга и шест пенса. Не, седем шилинга и четири пенса.

— Но само преди седмица струваха един паунд.

— Знам, но това беше преди майорът да подвие опашка и да се оттегли набързо в Лондон.

— Значи сега е моментът да се върна и да въведа ред — каза Боб.

— Още не. Но гледайте телефонът на някоя местна пътна агенция да ви е подръка.

— И междувременно какво се очаква да правя? — изръмжа Боб.

— Да играете канаста?

През седмицата Вирджиния и Присила почти не разговаряха и едно случайно подмятане на закуска даде началото на лавина, която се трупаше от известно време.

— Снощи Бофи Бриджуотър ми каза, че…

— Бофи Бриджуотър е безхарактерен никаквец и същинско магаре — озъби се Присила.

— Което си има титла и хиляди акри земя.

— Не ме интересува титлата му, а преди да се случи всичко това, аз също имах хиляди акри земя.

— И още щеше да ги имаш, ако не беше постъпила така глупаво в съда — каза Вирджиния.

— Откъде можех да знам, че Робърт ще е склонен да се откаже от компанията? Просто се опитвах да покажа за колко щедър го смятам, а сега нямам дори покрив над главата.

— Е, можеш да останеш тук още малко — каза Вирджиния, — но няма да е зле да започнеш да търсиш къде да отседнеш. В края на краищата не можеш да очакваш от мен да те издържам вечно.

— Но нали каза, че винаги мога да разчитам на подкрепата ти.

— Не помня да съм казала винаги — отвърна Вирджиния, докато пускаше в чая си резенче лимон.

Присила стана, сгъна салфетката си и я остави на масата. Излезе, без да каже нито дума, качи се в стаята за гости и започна да си събира багажа.

— Татко, можеш да вземеш следващия самолет за дома.

— Най-накрая. Но защо сега?

— На майка най-после й дойде умът. Преди час се изнесе от апартамента на лейди Вирджиния.

— Какво те кара да мислиш, че няма да се нанесе обратно?

— Това, че мъкнеше три куфара и взе такси до хотел „Мълбери“ в Пимлико.

— Тръгвам за летището — каза Боб.

Клайв затвори телефона.

— Да ида ли да взема татко от „Хийтроу“ и да го откарам до „Мълбери“?

— По-добре не — каза Себ. — Само ще се пречкаш. Изчакай той да ти се обади.

По-късно вечерта Клайв се срещна с майка си и баща си на питие в „Савой“.

— Толкова романтично — каза Присила, която държеше Боб за ръката. — Баща ти резервира същия апартамент, в който прекарахме първата нощ от медения си месец.

— Но така ще живеете в грях — подразни я Клайв.

— Не за дълго — отвърна Присила. — Утре сутринта имаме среща със съдия Хейвърс. Адвокатът ни смята, че тя ще успее да оправи нещата.

— Имам чувството, че Нейна Чест изобщо няма да се изненада — отбеляза Клайв.

— Кога стана такъв мъдрец? — попита Боб.

— Когато не ми остави друг избор, освен да стоя на собствените си два крака.

— Някой си мистър Бингам ви търси по телефона — каза телефонистката.

— Боб, още ли сте в Лондон? — попита Себ. — Има нещо, което трябва да обсъдя с вас.

— Не, върнах се в Гримсби и в момента преназначавам повечето си хора. Май продължителната отпуска им е харесала точно толкова, колкото и на мен.

— Виждам, че цената на акциите се е покачила с два пенса.

— Да, но ще мине известно време преди всичко отново да заработи гладко. Няма да е зле да купиш няколко акции, докато цената е толкова ниска.

— Купувам ги от цял месец — каза Себ. — Вече притежавам около четири процента от „Рибен пастет Бингам“.

— Ако имах борд, щях да те сложа в него — каза Боб. — Аз обаче все още съм ти задължен, не на последно място и заради ролята ти като сватовник. Така че спокойно можеш да ми изпратиш сметката за професионалните ти услуги.