Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Наумил си е да строи нова фабрика. Смята, че почти цялото му оборудване е от каменната ера.

— Това няма да му излезе евтино.

— Да, но едва ли има много избор, след като по всичко изглежда, че ще влезем в Общия пазар.

— Видях го да вечеря в Бристол със Себ и Рос Бюканан.

— Да, кроят нещо, но не успях да науча почти нищо. Ако бях детектив сержант Уоруик…

— Детектив инспектор Уоруик — с усмивка я поправи Хари.

— Да, разбира се. Помня, че беше повишен в последната ви книга. Несъмнено инспектор Уоруик щеше да открие какво замислят.

— Аз също мога да добавя едно-друго — прошепна Хари.

— Тогава да обменим знания.

— Да не забравяме, че Себ така и не прости на Ейдриън Слоун, че се е назначил за председател в деня на погребението на Седрик Хардкасъл.

— В Хъдърсфийлд — каза Присила.

— Да, но какво общо има това?

— Защото знам, че Боб взема ферибота през Хъмбър през последните два месеца.

— Да не би да посещава друга жена, която по случайност притежава петдесет и един процента от „Фартингс“?

— Възможно е. Защото Арнолд Хардкасъл неотдавна остана при нас с преспиване и като се изключи времето за хранене, двамата с Боб така и не излязоха от кабинета.

— Значи няма да е зле Ейдриън Слоун да си отваря очите на четири, защото ако Боб, Себ и Арнолд работят в екип, господ да му е на помощ — каза Хари и хвърли поглед през масата към съпруга на Присила.

— Напоследък „Рибен пастет Бингам“ не се появява в заглавията на вестниците — каза Гуинет.

— И в това няма нищо лошо — отвърна Боб. — Сега можем да се заемем с храненето на страната, вместо да даваме на журналистите материал за клюки.

Гуинет се разсмя.

— Трябва да ви призная нещо. В къщата ни никога не е влизала нито една кутия от рибния ви пастет.

— А аз трябва да ви призная, че никога не съм гласувал за лейбъристите, макар че сигурно щях да го направя, ако живеех в Бристол.

Гуинет се усмихна.

— Каква според вас е вероятността Джайлс да си запази мястото? — попита Боб.

— Най-вероятният резултат ще е задържане на косъм — каза Гуинет. — Бристолското пристанище винаги е било спорно място за кандидатура, но социологическите проучвания показват, че този път силите са на практика изравнени. Така че много ще зависи от кандидата, издигнат от местните консерватори.

— Но Джайлс е популярен министър и се ползва с възхищението и на двете страни в Парламента. Това не се ли брои?

— Това ще му осигури около хиляда гласа според Гриф Хаскинс. Но избирателният му агент непрекъснато ми повтаря, че ако в национален мащаб настроенията са против теб, няма какво да направиш.

— Предполагам, че доста често идвате в Камарата на общините — каза Джийн Бюканан.

— Всъщност не чак толкова често — отвърна Гриф. — Застъпниците обикновено оставаме на фронта и се грижим избирателите все още да обичат представителя си.

В този момент вратата на салона се отвори и всички разговори спряха.

— Не, не, моля ви, не ставайте. Не исках да ви прекъсвам — каза той със силен йоркширски акцент, който не се беше повлиял от няколкото години преподаване в Оксфорд.

— Много мило от ваша страна, че дойдохте, господин премиер — каза Джайлс, скачайки на крака.

— За мен е удоволствие — отвърна Харолд Уилсън. — Намерих повод да се измъкна за няколко минути от вечеря с председателя на Националния профсъюз на миньорите. Между другото, Джайлс — добави той, като се огледа, — няма да се изненадам, ако в този салон торите имат числено превъзходство. Но нямай грижи, Гриф ще се оправи с тях. — Премиерът се наведе през масата и стисна ръката на избирателния агент на Джайлс. — А кои са тези две възхитителни дами?

— Сестрите ми Ема и Грейс — каза Джайлс.

— Покланям се и пред двете ви — каза премиерът. — Първата жена начело на акционерно дружество и виден английски учен. — Грейс се изчерви. — И ако не греша — добави той, като посочи с пръст през масата, — това е Боб Бингам, кралят на рибения пастет. Майка ми винаги слагаше от него на масата за тържествения чай, както го наричаше.

— А на Даунинг стрийт? — поинтересува се Боб.

— На Даунинг стрийт нямаме тържествен чай — отвърна премиерът, докато бавно обикаляше масата, за да се ръкува с гостите и да подписва менюта.

Джайлс беше трогнат, че премиерът остана толкова дълго и си тръгна едва когато личният му секретар му напомни, че е почетен гост на вечерята на миньорите, на която предстои да изнесе реч. На излизане той дръпна Хари настрани и прошепна: