Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Благодаря за помощта ви в Москва, мистър Клифтън. Не си мислете, че сме забравили. И не се отказвайте от борбата за Бабаков, защото ние не сме.

— Благодаря, сър — отвърна Хари.

Всички станаха отново, докато премиерът напускаше салона.

След като седнаха пак, Джийн Бюканан отново се обърна към Гриф.

— Сигурно е много забавно да си стар приятел с премиера.

— Виждал съм го само веднъж преди — призна Гриф. — Но той помни като слон.

В същия момент Хари стана, почука с лъжица по чашата си за вино и зачака да настъпи тишина.

— Скъпи гости, каня ви да пием за моя най-стар и най-скъп приятел. За човека, който ме запозна със сестра си и който е кръстник на сина ни Себастиан. Моля да станем и да почетем сър Джайлс Барингтън, министър по европейските въпроси от правителството на Нейно Величество и човек, който още вярва, че е трябвало да стане капитан на националния отбор по крикет.

Изчака смехът да утихне и добави:

— И ние всички се надяваме, че Джайлс ще запази мястото си на следващите избори и може би дори ще осъществи амбицията на живота си и ще стане външен министър.

В салона отекнаха аплодисменти и възгласи: „Браво, браво!“. Джайлс стана да отговори.

— Благодаря, Хари. Чудесно е, че съм не само със семейството си, но и с най-близките си и скъпи приятели, които са се събрали с единствената цел да ми напомнят колко съм остарял. Благословен съм с фантастично семейство и истински приятели, а нито един здравомислещ човек не би могъл да си мечтае за нещо повече. Много от вас обаче бяха така добри да ме питат какво искам за рождения си ден. — Джайлс огледа бавно масата. — Да бъда премиер, външен министър и финансов министър едновременно. — Думите му бяха посрещнати със спонтанен смях и аплодисменти. — Но точно в този момент бих се задоволил да запазя мястото си на представител на Бристолското пристанище на следващите избори.

Отново аплодисменти, но този път без смях.

— Не, онова, което искам наистина за всички вас тази вечер, е да сте щастливи и проспериращи… — Джайлс направи пауза — при едно бъдещо лейбъристко правителство.

Подигравките заглушиха одобрителните викове, с което доказаха подозренията на премиера, че торите имат числено превъзходство и на рождения ден на Джайлс.

— Така че ми позволете накрая да кажа, че ако не спечеля, ще се цупя. — Смехът се завърна. — Навремето един мъдър човек ми каза, че тайната на добрата реч е в уцелването на времето…

Джайлс се усмихна и седна, а всички станаха и го приветстваха с овации.

— Къде заминаваш този път? — попита Ема, докато сервитьорите поднасяха на гостите кафе и шоколадчета „Афтър Ейт“.

— За Източен Берлин, на среща на външните министри — отвърна брат й.

— Мислиш ли, че някога ще съборят онази варварска стена? — попита Грейс.

— Не и докато онази кукла на конци Валтер Улбрихт е на власт и просто изпълнява заповедите на господарите си в Кремъл.

— А у нас? Кога според теб ще са следващите общи избори? — попита Ема.

— Харолд иска да се проведат през май, тъй като е уверен, че тогава ще можем да спечелим.

— Сигурна съм, че ще успееш в Бристол, освен ако не се случи нещо непредвидено — каза Ема. — Но въпреки това си мисля, че торите ще излязат начело, макар и с малко мнозинство.

— Ще останеш ли лоялна на лейбъристите? — попита Джайлс по-малката си сестра.

— Разбира се — потвърди Грейс.

— А ти, Ема?

— Няма начин.

— Е, някои неща никога не се променят — засмя се Джайлс.

Когато будилникът иззвъня, Гуинет изстена и изобщо не си направи труда да погледне колко е часът. Беше станала майстор в заспиването минути след като Джайлс излезе от спалнята. Той винаги се къпеше преди лягане и приготвяше дрехите си в гардеробната, за да не се налага да пали лампата и да я разсънва.

Джайлс надзърна през прозореца към Смит Скуеър. Колата му вече беше паркирана пред главния вход. Не му се искаше да мисли в колко часа е трябвало да стане шофьорът му, за да е сигурен, че няма да закъснее.

След като се избръсна и облече, Джайлс слезе в кухнята, направи си кафе и излапа купа корнфлейкс и един плод. След пет минути взе куфара и тръгна към вратата. Гуинет му задаваше само един въпрос, когато заминаваше някъде — за колко дни? Два, беше й казал този път и тя бе приготвила багажа му. Дори не му се налагаше да го проверява, преди да го разопакова в Берлин, защото знаеше, че всичко необходимо ще е на мястото си.

Първата му жена беше курва… а втората му се оказа девица. Джайлс се мъчеше да не признае дори пред себе си, че някаква тънка комбинация между двете би му харесала. Вирджиния в спалнята и Гуинет навсякъде другаде. Често се питаше дали и другите мъже имат подобни фантазии. Със сигурност не и Хари, който беше още по-влюбен в Ема, отколкото в деня на сватбата им. Джайлс им завиждаше, макар че и това не би признал за нищо на света, дори на най-близкия си приятел.