Джеффри Арчер - По-силно от меча

— След като вече елиминирахме лейди Вирджиния, предпочитам да потърся съвета ви по един друг проблем, пред който съм изправен.

— Вирджиния Фенуик ще бъде елиминирана, когато се озове на шест стъпки под земята. С какво мога да ти помогна?

— Искам да придобия „Фартингс Банк“ и да отстраня веднъж завинаги Ейдриън Слоун. Нямам шансове да го направя без помощта ви.

— Не можеш да спечелиш всички сражения, но както е казал Уелингтън след Ватерлоо, само последната битка има значение — каза лейди Вирджиния.

— И кой е в ролята на Наполеон на това бойно поле?

— Самата Ема Клифтън.

— А моята роля каква ще бъде? — попита Фишър.

— Искам да разберете какво всъщност се е случило през първата нощ от първото плаване на „Бъкингам“, защото е ясно, че историята с военните е чиста проба димна завеса. Присила Бингам е дочула един от директорите да казва на съпруга й, че ако истината излезе наяве, Ема Клифтън ще трябва да подаде оставка и че дори компанията може да банкрутира. Това ме устройва идеално, защото безценната ни госпожа председател няма да има друг избор, освен да се примири и да ми плати.

Фишър помълча известно време, след което каза:

— В борда има един-двама директори, които неотдавна имаха сблъсък с мисис Клифтън, и един от тях има склонността да прекалява с пиенето, особено когато не плаща сметката. Можем ли да му предложим нещо в замяна, ако реши да подаде оставка?

— Място в борда на „Фартингс Банк“.

— Това може да свърши работа, но какво ви кара да мислите, че сте в състояние да го постигнете?

— Председателят Ейдриън Слоун има всички основания да ненавижда Себастиан Клифтън и е готов на всичко, за да се разправи с него.

— Откъде знаете?

— Направо е изумително какви неща можеш да научиш на парти, особено когато домакинът ти смята, че жените изобщо не могат да разберат какво става в Сити.

Джайлс изобщо не се бе замислял как иска да посрещне петдесетия си рожден ден, но Гуинет беше.

Всеки път, когато се замисляше за брака си — а го правеше често — Джайлс все не можеше да посочи откъде точно нещата бяха тръгнали надолу. Трагичната смърт на сина им Уолтър на тригодишна възраст и осъзнаването, че Гуинет не може да има друго дете, я бе откъснало от яркия дух, който озаряваше живота на всички, и я бе накарало да се затвори в някакъв свой свят, изпълнен със сенките на меланхолията. Джайлс откри, че вместо да ги сближи, трагедията бавно ги разделя. За това допринасяше и напрегнатият му график първо в Парламента, а после и в правителството.

Джайлс се беше надявал, че времето ще се прояви в ролята си на лечител, но в действителност двамата започнаха да живеят отделно, сякаш не бяха двойка. Вече не можеше да си спомни кога за последен път се бяха любили. Въпреки това той бе твърдо решен да остане верен на Гуинет, тъй като не искаше втори развод и все още се надяваше, че нещата могат да тръгнат на добре.

Всеки път, когато бяха заедно в обществото, двамата се опитваха да скрият истината с надеждата, че избирателите и колегите на Джайлс и дори роднините им няма да се досетят, че бракът им е празна черупка. Но всеки път, когато виждаше Хари и Ема заедно, Джайлс им завиждаше.

Вече беше приел, че на рождения си ден ще пътува или ще се връща от някоя чужда страна като представител на правителството на Нейно Величество. Гуинет обаче настояваше юбилеят да бъде отпразнуван както подобава.

— Какво си намислила? — попита Джайлс.

— Вечеря, само роднините и неколцина близки приятели?

— И къде ще се проведе?

— В Камарата на общините. Можем да резервираме някой от закритите салони.

— Това е последното място, на което искам да ми се напомня, че съм на петдесет.

— Джайлс, опитай се да си спомниш, че за повечето от нас, които не ходят всеки ден в Уестминстърския дворец, мястото е доста специално.

Джайлс разбираше кога е претърпял поражение и на следващия ден поканите бяха разпратени. Когато след три седмици огледа масата, му стана ясно, че Гуинет е била права, защото всички явно се забавляваха.

Ема, която седеше от дясната му страна, и сестра им Грейс отляво бъбреха със съседите си. Джайлс използва времето да помисли за речта си, като от време на време си записваше по нещо на гърба на менюто.

— Знам, че не бива да говорим за работа на подобни събития — каза Ема на Рос Бюканан, — но нали знаете колко високо ценя съвета ви.

— А един старец — отвърна Рос — винаги е поласкан, когато млада жена потърси съвета му.