Джеффри Арчер - По-силно от меча

Карин му напомни, че холандският министър знае английски много добре, и предположи, че сигурно ще предпочетат да вечерят сами. Но Джайлс настоя, че няма да е зле да присъства и тя, просто за по-сигурно.

Неволно се запита дали по време на следобедната среща с търговския министър някои от делегатите не са забелязали колко често се обръща назад да поглежда внимателно преводачката си, като се преструва, че слуша внимателно превода, докато всъщност се надяваше да бъде възнаграден с усмивка. А когато тя се появи на вечерята със зашеметяваща червена копринена рокля с голи рамене, която определено не беше купена от универсален магазин, и с разпусната по раменете коса, Джайлс не бе в състояние да откъсне поглед от нея, макар че продължаваше да се преструва, че не я забелязва.

Шел предпочете да не си губи времето, а да кара по същество.

— Вносните ви мита за БМВ, „Фолксваген“ и „Мерцедес“ удрят тежко автомобилната ни индустрия. Ако не можете да ги премахнете, няма ли поне да ги намалите?

— Боя се, че това е просто невъзможно, Валтер, тъй като общите избори са само след няколко седмици, а лейбъристката партия се надява на големи дарения от „Форд“, Би Ем Си и „Воксхол“.

— Няма да имате избор, когато станете член на Европейската икономическа общност — усмихна се германецът.

— Дай боже — отвърна Джайлс.

— Поне съм благодарен за откровения отговор. — Двамата си стиснаха ръцете и докато Шел се обръщаше да си тръгне, Джайлс му даде знак да мълчи и го последва навън. Огледа коридора и попита: — Кой ще смени Улбрихт като генерален секретар?

— Руснаците застават зад Хонекер — каза Шел. — Честно казано, не виждам как някой може да го победи.

— Но той е подлизурко, който през целия си живот не е бил спохождан от оригинална мисъл, и в крайна сметка ще е кукла на конци, точно като Улбрихт — каза Джайлс.

— Именно това е причината Политбюро да го подкрепя.

Джайлс вдигна ръце. Шел се усмихна иронично.

— Ще се видим в Лондон след изборите. — И тръгна към асансьора.

— Да се надяваме — промърмори Джайлс.

Върна се в апартамента. Карин — беше права — отвори чантата си, извади плик и му го подаде.

— Благодаря, сър Джайлс.

Джайлс погледна името и адреса и прибра писмото във вътрешния си джоб.

— Ще го пусна веднага щом се върна в Англия.

— Майка ми ще ви е много благодарна.

— Това е най-малкото, което мога да направя — каза Джайлс, отиде до масичката, взе бутилката шампанско и й я подаде. — Малък знак на благодарност за целия ви усилен труд. Надявам се да му се насладите с майка ви.

— Много мило от ваша страна, сър Джайлс — прошепна тя, докато му връщаше бутилката. — Но няма да успея да направя и две крачки навън, преди Щази да ми я вземат — добави и посочи полилея.

— Тогава нека поне пийнем по чашка.

— Сигурен ли сте, че е разумно, сър Джайлс, като се има предвид…

— След като вече сме сами, можете да ме наричате просто Джайлс — каза той, докато отваряше бутилката и пълнеше две чаши. Вдигна своята. — Да се надяваме, че скоро ще се съберете отново с баща си.

Карин отпи глътка и остави чашата си на масата.

— Трябва да тръгвам — каза и протегна ръка.

Джайлс я пое и я придърпа нежно към себе си. Тя го отблъсна.

— Това не бива да се случва, Джайлс, защото ще ме вземете за…

Той я целуна, преди да е довършила. Докато се целуваха, свали ципа на гърба й и когато роклята се свлече на пода, направи крачка назад. Искаше му се да докосне всяка част от тялото й едновременно. Прегърна я отново и когато се целунаха, устните й се разтвориха и двамата паднаха на леглото. Джайлс погледна кафявите й очи и прошепна:

— Ако работиш за Щази, не ми казвай, докато не свършим.

Докато Джайлс седеше на първия ред в Камарата на общините и слушаше изявлението на външния министър за решението на Комитета по крикет за отменяне на турнето в Южна Африка, му връчиха бележка от главния организатор на парламентарната група. „Може ли да поговорим след изявлението?“

Джайлс винаги имаше чувството, че повикване от главния организатор на парламентарната група е като повикване в кабинета на училищния директор — свързано повече с мъмрене и наказания, отколкото с похвали. Макар че ръководителят на групата не влизаше в кабинета, влиянието му бе невероятно голямо. Той бе като старшината на ротата, който се грижи войниците да са стегнати и дисциплинирани, така че животът на офицерите да върви гладко.