Хари искаше да посочи, че на столовете има само един лист, но вместо това се вслуша в съвета на Анатолий и погледна виновно, когато другарката председател се обърна да го погледне за първи път.
— Съдебните заседатели — заяви тя — единодушно ви намират за виновен в преднамерено престъпление срещу държавата и затова без никакво колебание бих ви осъдила на десет години трудов лагер, където отново да делите килия с престъпния си приятел Бабаков. — Тя затвори папката и замълча дълго, преди да добави: — Но, както препоръча полковник Маринкин, ще ви предложа един последен шанс да подпишете изявление, с което да признаете престъплението си и ужасната грешка, която сте направили. Ако го направите, присъдата ви ще бъде отменена, ще бъдете екстрадиран и никога няма да ви бъде позволено да стъпите отново в Съветския съюз или в някой от сателитите му. Направите ли го, присъдата ви автоматично ще влезе в сила. — И след кратка пауза попита: — Желаете ли да подпишете признание?
Хари наведе глава и каза едва чуто:
— Да.
За пръв път и тримата съдии демонстрираха емоция — изненада. Председателката не можеше да скрие облекчението си, с което неволно разкри какво е било намерението на господарите й от самото начало.
— В такъв случай приближете се до подиума — каза тя.
Хари стана и отиде при съдиите. Показаха му две копия на признанието, на руски и на английски. Той ги прочете внимателно.
— Сега ще прочетете изявлението си пред съда.
Хари прочете първо руската версия, което предизвика усмивка у другарката председател. След това продължи с английската. Празните погледи го накараха да се зачуди дали някой в съда разбира и дума английски. Реши да рискува и да промени някоя дума, за да види каква ще е реакцията им.
— Аз, Хари Клифтън, гражданин на Обединеното кралство и президент на Асоциацията на английските писатели, против своята воля и с принуда подписвам настоящото извращение . Прекарах последните три години с Анатолий Бабаков, който недвусмислено ми каза, че е работил в Кремъл и се е срещал с другаря Сталин на няколко пъти, включително при получаването на грамотата си. Бабаков призна също, че книгата му за другаря Сталин е достоверна , а не е плод на въображението. Ще продължа да настоявам за освобождаването на Бабаков от затвора, след като знам докъде може да стигне съдът , за да излъже обществото с тази измислица. Изразявам дълбоката си благодарност към съда за неговата летаргия по случая и задето ми позволява да се завърна в страната си.
Председателката му подаде писалка. И тъкмо преди да подпише и двете копия, Хари реши да поеме още един риск.
— Уважаеми членове на журито — каза Нейна Чест Лейн. — Сега трябва да обобщя сложния случай. Някои от фактите не подлежат на обсъждане. Мисис Клифтън не отрича, че когато е говорила на годишната обща среща на акционерите на семейната й компания, е отговорила по следния начин на въпрос на лейди Вирджиния Фенуик, като думите й по-късно са били отразени в протокола: „Ако намерението ви е било да поставите компанията на колене, лейди Вирджиния, значи сте се провалили… И провалът ви е достоен за оплакване, защото бяхте победена от обикновени почтени хора, които искат компанията да се развива успешно“. Ответницата мисис Клифтън заяви пред съда, че смята думите си за основателни, докато ищцата лейди Вирджиния твърди, че са клевета. Целта на това дело е да реши дали те наистина са такива, или не, и окончателното решение е вашето.
Млъкна за момент и погледна заседателите.
— Ще си позволя да допусна, че най-голямото предизвикателство за вас е да вземете решение за двете жени, замесени в този случай. Видяхте ги на свидетелското място и предполагам, че сте си съставили мнение на коя от тях може да се вярва повече. Не се влияйте от факта, че мисис Клифтън е начело на публична компания, поради което следва да й се даде известна свобода на действие, когато е отговаряла на въпроса на човек, когото смята за враждебно настроен. Онова, което трябва да решите, е дали тя е оклеветила лейди Вирджиния, или не. Също така не бива да се влияете от факта, че лейди Вирджиния е дъщеря на граф. Трябва да гледате на нея по същия начин, по който бихте гледали на съседа си.
— Когато се оттеглите да обмислите решението си, мислете внимателно. Аз не бързам. И не забравяйте, че решението, което ще вземете, ще остави траен отпечатък в живота и на двете жени… Но първо трябва да изберете един от вас, който да играе ролята на председател — завърши тя. — Когато стигнете до решение, кажете на пристава, че искате да се върнете в залата, за да мога да съобщя на всички пряко и непряко свързани със случая, че трябва да се върнат, за да чуят решението ви. А сега ще помоля пристава да ви заведе в съвещателната зала, за да започнете разискванията си.
Читать дальше