Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Лейди Вирджиния — започна той, като наблегна върху „лейди“, — споделихте пред съда възхищението си от мисис Клифтън и всеотдайната си любов към брат й сър Джайлс Барингтън, но въпреки това не сте поканили нито един представител на семейства Барингтън и Клифтън на сватбата ви със сър Джайлс.

— Това бе общо решение, мистър Трелфорд. Джайлс напълно споделяше становището ми.

— Ако наистина е така, лейди Вирджиния, как ще обясните думите на баща ви по време на сватбата, записани в „Дейли Експрес“ от Уилям Хики: „Дъщеря ми беше готова да се откаже от всичко това, ако Джайлс не се бе съгласил с исканията й“?

— Вестникарски клюки, целящи продаването на вестника, мистър Трелфорд. Честно казано, изненадана съм, че ви се налага да прибягвате до подобна тактика.

Сър Едуард не успя да сдържи усмивката си. Клиентката му явно се беше досетила, че ще й бъде зададен подобен въпрос.

— А по-късно, в показанията си — каза Трелфорд, бързо минавайки нататък, — вие обвинявате мисис Клифтън за развода ви.

— Тя може да бъде много решителна жена, както несъмнено сте разбрали — отвърна Вирджиния.

— Но вашият развод няма нищо общо с мисис Клифтън, а до него се е стигнало заради разправиите със съпруга ви, задето е бил изключен от завещанието на майка си.

— Не е вярно, мистър Трелфорд. Наследството на Джайлс никога не ме е интересувало. Не се омъжих за него заради богатството му, а и честно казано, аз бях по-богата от него.

Думите й предизвикаха смях в залата и съдийката се намръщи заплашително от мястото си.

— Значи не сте настоявали сър Джайлс да заведе дело срещу собствената си сестра и да оспори валидността на завещанието на майка си? И това ли е било общо решение?

— Не, това бе решение на Джайлс. Мисля, че тогава го посъветвах да не го прави.

— Може би няма да е зле да обмислите отговора си, лейди Вирджиния, защото винаги мога да призова сър Джайлс като свидетел и да го помоля да изясни нещата.

— Е, признавам, че имах чувството, че Джайлс е третиран доста зле от семейството си и че има право поне да оспори валидността на завещанието на майка си, тъй като то бе пренаписано, докато горката жена беше в болница, само дни преди да умре.

— И какво беше решението на съда по въпроса?

— Съдията отсъди в полза на мисис Клифтън.

— Не, лейди Вирджиния, не го е направил. Пред мен е решението на Негова Чест Камерон. Той е отсъдил, че завещанието е валидно и че майката на мисис Клифтън е била със здрав разум, когато го е написала. Което е особено важно, като се има предвид онова, което е казала за вас в него.

Сър Едуард тутакси скочи.

— Мистър Трелфорд — остро рече съдийката, преди сър Едуард да успее да каже и една дума. — Вече минахме по този път и видяхме, че е задънен. Ясно ли се изразих?

— Моите извинения, милейди. Ще възразите ли, ако попитам лейди Вирджиния дали мога да прочета…

— Ще възразя, мистър Трелфорд. А сега продължавайте — остро отвърна тя.

Трелфорд погледна към съдебните заседатели. По лицата им си личеше, че са пренебрегнали заръката на съдийката да не четат вестници и много добре знаят какво е било мнението на майката на мисис Клифтън за лейди Вирджиния. Поради това Трелфорд нямаше нищо против да се подчини на желанието на съдийката и да продължи нататък.

— Лейди Вирджиния, знаете ли, че въпреки решението на уважаемия съдия в полза на мисис Клифтън и на сестра й доктор Грейс Барингтън те са се съгласили, че брат им може да продължи да живее в къщата им в Глостършър и в къщата в Лондон на Смит Скуеър, докато мисис Клифтън и съпругът й продължили да живеят в далеч по-скромното Имение?

— Нямам представа как е бил настанен Джайлс, след като се разведох с него за изневяра, още по-малко какви ги е вършила мисис Клифтън.

— Нямали сте представа какви ги е вършила мисис Клифтън — повтори мистър Трелфорд. — В такъв случай, лейди Вирджиния, явно имате или много къса, или много избирателна памет, защото само преди малко казахте на журито колко много се възхищавате на мисис Клифтън. Позволете да ви напомня точните ви думи. — Той бавно обърна страница в папката си. — „Ема има много достойни за възхищение качества и беше несъмнено изключително добър председател на публична компания, което я прави пример за амбициозна професионалистка.“ Мнението ви винаги е било такова, нали, лейди Вирджиния?

— Мнението ми за мисис Клифтън не се е променило и заставам зад думите си.

— Купихте ли седем и половина процента от акциите на „Барингтън“?