Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Майор Фишър го направи от мое име.

— С каква цел?

— Дългосрочна инвестиция.

— А не защото сте искали да получите място в борда на компанията?

— Не. Майор Фишър, както много добре знаете, представляваше интересите ми в борда.

— Не и през петдесет и осма година, защото тогава вие сте се появили на извънредната обща среща на „Барингтън“ в Бристол и сте заявили правото си да седите в борда и да гласувате кой да бъде следващият председател на компанията. За протокола, лейди Вирджиния, за кого гласувахте?

— За майор Фишър.

— Или по-точно срещу мисис Клифтън?

— Категорично не. Изслушах много внимателно представянето и на двамата и прецених, че ще подкрепя майор Фишър, а не мисис Клифтън.

— Е, значи явно сте забравили какво сте казали тогава, но тъй като има протоколи от срещата, позволете да ви напомня: „Не вярвам, че жените са създадени да оглавяват бордове, да застават начело на трейдюниони, да строят луксозни лайнери и да осигуряват огромни суми от банкерите в Сити“. Едва ли може да се нарече одобрение за една амбициозна професионалистка.

— Може би няма да е зле да прочетете и по-нататък, мистър Трелфорд, и да не бъдете така избирателен с цитатите си.

Трелфорд погледна след подчертания абзац и се поколеба.

Нейна Чест Лейн го побутна.

— Бих искала да чуя какво още е имала да каже лейди Вирджиния на онази среща.

— Аз също — обади се сър Едуард достатъчно високо, за да го чуят всички.

Трелфорд с неохота прочете следващите няколко реда:

— „Колкото и да се възхищавам на мисис Клифтън и всичките й постижения, смятам да подкрепя майор Фишър и мога само да се надявам, че тя ще приеме щедрото му предложение да бъде негов заместник.“ — Той млъкна и вдигна очи.

— Моля продължете, мистър Трелфорд — подкани го лейди Вирджиния.

— „Дойдох тук без предубеждения и склонна да приема всичко, но за съжаление тя не оправда очакванията ми.“

— Мисля, мистър Трелфорд, че вие имате или много къса, или много избирателна памет, а не аз — каза Вирджиния.

Сър Едуард изръкопляска, без дланите му да се докосват.

Мистър Трелфорд бързо смени темата.

— Какво ще кажете да продължим с думите на мисис Клифтън, които смятате за клевета и унижение?

— С най-голямо удоволствие.

— „Ако намерението ви е било да поставите компанията на колене, лейди Вирджиния, — продължи Трелфорд, сякаш не е бил прекъсван, — значи сте се провалили… И провалът ви е достоен за оплакване, защото бяхте победена от обикновени почтени хора, които искат компанията да се развива успешно.“ Майор Фишър призна, че е търгувал с акции на „Барингтън“ просто за да направи пари, което в неговия случай е било незаконно…

— В неговия, но не и в моя — каза лейди Вирджиния. — В моя случай той просто действаше от мое име. Доколкото знам, давал е абсолютно същия съвет и на други свои клиенти.

— Значи майор Фишър не ви е бил близък приятел, който ви е държал в течение с всичко ставащо в борда на „Барингтън“, а просто професионален съветник?

— Макар да бяхме приятели, мистър Трелфорд, когато ставаше въпрос за бизнес, всичко се правеше независимо и равнопоставено.

— Предполагам, лейди Вирджиния, че когато е ставало въпрос за бизнес, всичко съвсем не е било независимо, а доста свързано и, както каза мисис Клифтън, вие двамата сте планирали на три пъти да сринете компанията.

— Мистър Трелфорд, мисля, че ме бъркате с мистър Седрик Хардкасъл, член на борда на компанията, който продаде всичките си акции през уикенда преди годишната среща. Когато зададох на мисис Клифтън напълно основателен въпрос кой е този директор, тя сякаш много удобно забрави името му. Още един пример на или много къса, или много избирателна памет.

Усмивката на сър Едуард ставаше все по-широка и по-широка, а Трелфорд изглеждаше все по-неуверен и по-неуверен. Той бързо обърна на нова страница.

— Всички съжаляваме за трагичната смърт на майор Фишър…

— Аз определено — каза Вирджиния. — И както вече казах, което несъмнено сте си записали дума по дума, мистър Трелфорд, никога не бих завела дело за клевета, ако ми бе минало през ума, че това може да доведе до трагичната и ненужна смърт на мой скъп приятел.

— Наистина си спомням думите ви, лейди Вирджиния, но се питам дали забелязахте, че точно преди началото на заседанието един полицай влезе в съда и ми връчи едно писмо?

Сър Едуард се наведе напред, готов да скочи на крака.

— Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че то е адресирано до мен и че е написано от скъпия ви приятел майор Фишър?