Джеффри Арчер - По-силно от меча

Вирджиния бавно отиде на мястото на свидетеля и изрече клетвата толкова тихо, че почти не се чуваше. Беше с черен костюм, който подчертаваше стройната й фигура, черна шапчица, без никакви бижута и съвсем малко грим, явно за да напомни на всички присъстващи за ненавременната смърт на майор Фишър. Ако съдебните заседатели трябваше да се оттеглят сега, за да вземат решението си, резултатът щеше да е единодушен и сър Едуард би го приветствал.

— За протокола, бихте ли казали пред съда името и адреса си? — започна сър Едуард, като наместваше перуката си.

— Вирджиния Фенуик. Живея сама в скромен апартамент в Кадоган Гардънс.

Джайлс се усмихна. По-точно щеше да е: „Името ми е лейди Вирджиния Фенуик, единствена дъщеря на деветия граф Фенуик, имам къщи в Шотландия и Тоскана, както и голям апартамент на три етажа на Найтсбридж, с иконом, домашна прислужница и шофьор“.

— Можете ли да потвърдите, че сте били омъжена за сър Джайлс Барингтън, с когото после сте се развели?

— Уви, да — каза Вирджиния, обръщайки се към журито. — Джайлс беше любовта на живота ми, но семейството му така и не ме сметна за достатъчно добра за него.

Джайлс с радост би я удушил, а на Ема й се искаше да скочи и да протестира. Мистър Трелфорд задраска четири от добре подготвените си въпроси.

— Но въпреки това и въпреки всичко, през което сте минали, вие не таите неприязън към мисис Клифтън?

— Не. Честно казано, подадох този иск с натежало сърце, защото мисис Клифтън има много достойни за възхищение качества и беше несъмнено изключително добър председател на публична компания, което я прави пример за амбициозна професионалистка.

Мистър Трелфорд започна да пише нови въпроси.

— Тогава защо подадохте иска?

— Защото тя ме обвини в преднамерен опит да унищожа семейната й компания. Нищо не може да е по-далеч от истината. Аз просто исках да разбера от името на обикновените акционери като мен дали някой от директорите на борда не се е освободил от всичките си акции през уикенда преди общата годишна среща, защото според мен подобно нещо би нанесло тежък удар върху компанията. Но вместо да отговори на въпроса ми, тя предпочете да ме омаловажи, създавайки у всички събрали се впечатлението, че не зная за какво говоря.

— Идеално заучено — каза под нос Джайлс.

Коментарът му накара мистър Трелфорд да се усмихне. Той се обърна и прошепна:

— Така е, но пък докато сър Едуард стои прав, тя знае какви въпроси да очаква. Няма да може да разчита на пищов, когато дойде мой ред да я разпитам.

— По-конкретно — продължи сър Едуард — имате предвид отговора на мисис Клифтън на съвсем основателния въпрос, зададен от вас на годишната среща.

— Да. Вместо да отговори на въпроса ми, тя реши да ме унизи и да съсипе репутацията ми пред всички присъстващи, много от които са мои приятели. Не ми остана друг избор, освен да се обърна към съда.

— И сте имали предвид не майор Фишър, както погрешно е предположила мисис Клифтън, а Седрик Хардкасъл, който, както посочихте, е продал всичките си акции през уикенда преди годишната среща, като по този начин е изложил компанията на риск.

— Точно така, сър Едуард.

— Запърха ли с клепачи, или така ми се стори? — прошепна Джайлс.

— И покойният майор Фишър е бил един от финансовите ви съветници?

— Да. Всеки път, когато ми препоръчваше да купувам или да продавам акции, аз следвах съвета му. Винаги съм го смятала за честен, благонадежден и безупречен професионалист.

Ема не можеше да събере сили да погледне към журито. Джайлс го направи и видя, че заседателите попиват жадно всяка дума на Вирджиния.

Сър Едуард сниши глас като някакъв голям актьор, настояващ за тишина, преди да каже последните си думи.

— И накрая ще ви попитам, лейди Вирджиния, съжалявате ли, че заведохте дело за клевета срещу мисис Клифтън?

— Да, сър Едуард. Трагичната и ненужна смърт на скъпия ми приятел майор Алекс Фишър прави изхода от това дело маловажен. Ако оттеглянето на иска можеше да върне живота му, бих го направила без никакво колебание. — Тя се обърна към съдебните заседатели, извади кърпичка и избърса несъществуваща сълза.

— Съжалявам, че минавате през такова изпитание, лейди Вирджиния, толкова скоро след смъртта на вашия приятел и съветник майор Фишър. Нямам повече въпроси, милейди.

Ако бяха сами в залата, Трелфорд щеше да поздрави видния си приятел за майсторския разпит. Но после отвори папката си и видя думите на Джайлс, написани в началото на първата страница: „Накарайте я да изгуби самообладание“. После погледна към първия си, съставен преди малко въпрос.