Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Когато асансьорът се спусна на партера, Гинзбърг излезе и първото, което видя, бе крачещата право към него Ема.

— Беше блестяща, мила моя — рече той. — Признавам, че за момент се зачудих дали малко не прекали с коментара за електрическия стол, но не. Правилно си го преценила.

Излязоха от сградата, хванати под ръка.

Ема прекара по-голямата част от следобеда в стаята си с първата тетрадка, в която Хари описваше времето преди да бъде пратен в Лейвънхам.

Докато прелистваше страниците и отново осъзнаваше, че той доброволно се е подложил на това, за да я освободи от всякакви задължения, които би могла да чувства към него, твърдо реши, че ако успее да открие отново този идиот, вече никога няма да го изпуска от поглед.

С благословията на мистър Гинзбърг тя се посвети изцяло на всеки аспект от издаването на преработеното издание на „Дневникът на един осъден“ — или първото издание, както винаги го наричаше. Присъстваше на редакторски срещи, обсъждаше обложката с шефа на художествения отдел, избра снимката за задната корица, написа кратка справка за Хари за вътрешната страна на обложката и дори участва в една търговска конференция.

Шест седмици по-късно кашоните с книги напуснаха печатницата, за да бъдат разпространени из книжарниците на цяла Америка с влакове, камиони и самолети.

В деня на премиерата Ема стоеше на тротоара пред „Дъбълдей“ и чакаше отварянето на книжарницата. Вечерта съобщи на Филис и на Алистър, че книгата била разграбена. В потвърждение на това само една седмица след излизането си „Дневникът на един осъден“ се появи в списъка на първите десет бестселъра в неделното издание на „Ню Йорк Таймс“.

Журналисти и редактори от цялата страна отчаяно се опитваха да се доберат до Хари Клифтън и Макс Лойд, за да ги интервюират. Хари обаче не можеше да бъде открит в никое изправително заведение в Америка, а Лойд „не беше на разположение за коментар“, както се изрази „Таймс“. „Ню Йорк Нюз“ не бе толкова прозаичен и излезе със заглавие „Лойд се покри“.

В деня на премиерата от кабинета на Сефтън Джелкс излезе официално заявление, в което ясно се казваше, че кантората вече не представлява Макс Лойд. Макар че през следващите пет седмици „Дневникът на един осъден“ се изкачи на върха на класацията на „Ню Йорк Таймс“, Гинзбърг спази уговорката си с Джелкс и не публикува никакви откъси от по-ранната тетрадка.

Джелкс подписа договор, с който даваше на „Вайкинг“ изключителни права за публикуване на всички произведения на Ф. Скот Фицджералд за следващите петдесет години. Адвокатът смяташе, че е изпълнил своята част от уговорката и че след време историята ще омръзне на медиите и интересът им ще се насочи другаде. И може би щеше да се окаже прав, ако списание „Тайм“ не бе пуснало обширно интервю с наскоро пенсиониралия се детектив Карл Коловски от Полицейското управление на Ню Йорк.

„Мога да ви кажа — твърдеше Коловски, — че дотук са издали само скучните части. Само изчакайте да прочетете какво се е случило с Хари Клифтън, преди да пристигне в Лейвънхам.“

Историята гръмна в 18:00 ч. източно време и когато на следващата сутрин влезе в кабинета си, мистър Гинзбърг беше получил над сто телефонни обаждания.

Джелкс прочете интервюто в „Тайм“, докато пътуваше към Уолстрийт. Когато излезе от асансьора на двайсет и втория етаж, пред кабинета му го чакаха трима от съдружниците.

— Кое да е първо? — попита Филис, държеше две писма. — Добрата новина или лошата?

— Добрата — без колебание отвърна Ема, докато размазваше масло по препечената филийка.

Филис остави едното писмо на масата, нагласи пенснето си и зачете другото:

Скъпа мисис Стюарт,

Току-що приключих „Дневникът на един осъден“ от Хари Клифтън. В днешния брой на „Уошингтън Поуст“ има великолепно представяне на книгата, което завършва с въпроса какво се е случило с мистър Клифтън, след като преди седем месеца е напуснал затвора Лейвънхам, където е излежал само една трета от присъдата си.

Поради причини, засягащи националната сигурност, не съм в състояние да навлизам в допълнителни детайли. Надявам се, че ще ме разберете.

Ако желае допълнителна информация относно лейтенант Клифтън, мис Барингтън, за която научих, че живее при Вас, е добре дошла да се свърже с този кабинет и аз с радост ще си уговоря среща с нея.

Доколкото това не нарушава Закона за държавната тайна, позволете да добавя колко много ми хареса дневникът на лейтенант Клифтън. Ако може да се вярва на слуховете в днешния брой на „Ню Йорк Поуст“, с нетърпение очаквам да науча какво се е случило с него, преди да бъде изпратен в Лейвънхам.