Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Сумата явно изненада Джелкс, защото той не отговори.

— Да не забравяме и двайсетте хиляди аванс, платен на Лойд — продължи Гинзбърг. — Тази сума трябва да се прехвърли на мистър Клифтън.

— Ако Хари беше тук, веднага щеше да ви каже, че изобщо не се интересува от парите, мистър Гинзбърг, а само иска този човек да се озове в затвора.

Гинзбърг изглеждаше ужасен.

— Моето издателство не си е изградило репутацията от скандални клюки, Ема, така че преди да взема окончателно решение дали да публикувам, или не, трябва да помисля как по-изтъкнатите ми автори биха реагирали на подобна публикация.

— Колко прав сте само, мистър Гинзбърг — възкликна Джелкс. — Репутацията е всичко.

— Вие пък откъде бихте могли да знаете? — остро попита Ема.

— Като стана въпрос за изтъкнати автори — малко помпозно продължи Джелкс, без да обръща внимание на думите й, — сигурно знаете, че кантората ми има привилегията да представлява домакинството на Франсис Скот Фицджералд. — Облегна се в стола си. — Спомням си как Скоти ми казваше, че ако му се наложи да сменя издателя, би се насочил към „Вайкинг“.

— Нима ще се хванете на този номер? — обади се Ема.

— Ема, скъпа, има моменти, когато е разумно да се гледа в дългосрочен план.

— Колко дългосрочен имате предвид? Шест години ли?

— Ема, просто правя онова, което е в интерес на всички.

— На мен пък ми се струва, че правите онова, което в крайна сметка е във ваш интерес. Защото стане ли дума за пари, май не сте по-различен от него — заяви тя и посочи Джелкс.

Гинзбърг като че ли се обиди, но бързо възвърна самообладанието си и се обърна към адвоката.

— Какво имате предвид, мистър Джелкс?

— Ако се съгласите да не публикувате първата тетрадка в каквато и да било форма, с радост ще ви изплатя компенсация, еквивалентна на сумата, която сте спечелили за „Дневникът на един осъден“, като освен това ще ви възстановя изцяло двайсетте хиляди долара, които сте платили авансово на мистър Лойд.

— Мистър Гинзбърг, я направо ме целунете по бузата — предложи Ема. — Така той ще знае на кого да даде трийсетте сребърника.

— А Фицджералд? — попита Гинзбърг, без да й обръща внимание.

— Ще ви отстъпя правата за публикуване на произведенията му за период от петдесет години при същите условия като тези за сегашния му издател.

Гинзбърг се усмихна.

— Подгответе договора, мистър Джелкс. С удоволствие ще го подпиша.

— И какъв псевдоним ще използвате при подписването? — поинтересува се Ема. — Юда ли?

Гинзбърг сви рамене.

— Бизнесът си е бизнес, скъпа. А и вие с Хари няма да останете с празни ръце.

— Радвам се, че го споменавате, мистър Гинзбърг — каза Джелкс, — защото от известно време държа у себе си чек за десет хиляди долара на името на майката на Хари Клифтън. Поради избухването на войната нямаше как да й го изпратя. Мис Барингтън, може би ще бъдете така добра да го дадете на мисис Клифтън, когато се върнете в Англия?

И плъзна чека по бюрото.

— Никога нямаше да споменете за чека, ако не бях прочела за него в първата тетрадка, когато сте дали на Хари думата си — да изпратите на мисис Клифтън десет хиляди долара, ако той се съгласи да се представи за Том Брадшоу. — Ема стана и добави: — И двамата ме отвращавате. Надявам се никога вече да не попадам на някой от вас.

И без да каже нищо повече, ядосано се изнесе от кабинета. Чекът остана на бюрото.

— Упорито момиче — отбеляза Гинзбърг. — Но съм сигурен, че след време ще успея да я убедя, че сме взели правилното решение.

— Уверен съм, Харолд — рече Джелкс, — че ще се справиш с този дребен инцидент с цялото умение и такт, така характерни за издателство като твоето.

— Благодаря за милия комплимент, Сефтън — каза Гинзбърг, докато ставаше от мястото си и вземаше чека. — Ще се погрижа мисис Клифтън да получи това — добави той и го прибра в портфейла си.

— Знаех си, че мога да разчитам на теб, Харолд.

— Разбира се, че можеш, Сефтън. С нетърпение очаквам да се срещнем отново веднага щом договорът е готов.

— Ще бъде готов до края на седмицата, Харолд — каза Джелкс, докато излизаха заедно от кабинета. — Изненадан съм, че не сме правили бизнес досега.

— Така е — съгласи се Гинзбърг. — Но имам чувството, че това е само началото на едно дълго и плодоносно сътрудничество.

— Да се надяваме — отвърна Джелкс, когато стигнаха асансьора. — Ще ти се обадя веднага щом договорът бъде готов за подписване.

— Очаквам с нетърпение, Сефтън — каза Гинзбърг, стисна топло ръката му и влезе в кабината.