Джеффри Арчер - Греховете на бащата

— За втори път ли? — повтори Хюго.

— Да не мислиш, че не знам за Хари Клифтън и правата му върху фамилната титла?

Хюго я пусна и отстъпи крачка назад. Личеше му, че е потресен.

— Клифтън е мъртъв. Погребан в морето.

— Знаеш, че е жив, Хюго, колкото и да ти се иска всички останали да вярват, че не е.

— Но откъде знаеш, че…

— Зная, защото се научих да мисля като теб, да се държа като теб — и което е по-важно, да действам като теб. И точно затова реших и аз да наема частен детектив.

— Но това би трябвало да ти отнеме години… — започна Хюго.

— Не и ако попаднеш на човек, който е без работа и чийто единствен клиент е избягал за втори път и не му е плащал от половин година.

Олга се усмихна, когато Хюго сви юмруци — сигурен знак, че думите й са попаднали в целта. Не трепна дори когато той вдигна ръка.

Първият удар се стовари в лицето й и тя залитна назад, посягайки към счупения си нос, но в следващия миг вторият удар се заби в корема й и тя се преви на две.

Хюго се разсмя и вдигна ръка да я удари трети път, но краката на Олга се подкосиха и тя се свлече на пода като кукла, чиито конци внезапно са били прерязани.

— Сега знаеш какво те чака, ако направиш глупостта да ми досаждаш отново — извика Хюго. — И ако не искаш още бой, разкарай се оттук, докато все още можеш. И си замъкни копелето обратно в Лондон.

Олга бавно се надигна на колене. От носа й течеше кръв. Опита се да се изправи, но беше толкова слаба, че залитна напред и не падна само защото успя да се вкопчи в ръба на бюрото. Спря за момент и пое дълбоко дъх. Очите й се взряха в нещо дълго, тънко и сребристо, което блестеше в кръга светлина, хвърлян от настолната лампа.

— Чу ли какво казах? — изрева Хюго, пристъпи напред, сграбчи я за косата и рязко дръпна главата й назад.

С цялата сила, която успя да събере, Олга рязко изрита и заби токчето на обувката си в слабините му.

— Кучка! — изрева Хюго, но пусна косата й и отстъпи, което й даде миг да грабне ножа за писма и да го скрие в ръкава си. Обърна се към мъчителя си.

Хюго отново тръгна към нея. Грабна от страничната маса един тежък стъклен пепелник и го вдигна високо, твърдо решен да й нанесе удар, от който тя нямаше да се съвземе така лесно.

Тя измъкна ножа, сграбчи го с две ръце и насочи острието към сърцето му. Хюго се опита да се извърне, препъна се, изгуби равновесие и политна тежко към нея.

Последва миг тишина, а после той бавно се свлече на колене и нададе писък, който би събудил цялата преизподня. Олга го гледаше как сграбчва дръжката на ножа за писма. Стоеше като хипнотизирана, сякаш гледаше филм на забавен кадър. След секунди, които й се сториха цяла вечност, Хюго рухна в краката й.

Олга се взираше в ножа. Острието се беше забило в гърлото му и стърчеше отзад, от раната пръскаше кръв като от повреден пожарен кран.

— Помогни ми — изстена Хюго.

Олга коленичи до него. Хвана ръката на човека, когото някога бе обичала.

— С нищо не мога да ти помогна, скъпи. Но пък и никога не съм могла.

Дишането му ставаше накъсано. Олга се наведе, за да е сигурна, че ще чуе всяка нейна дума.

— Остават ти само няколко секунди живот — прошепна тя. — Не бих искала да влезеш в гроба, без да знаеш подробностите от последния доклад на Мичъл.

Хюго направи последен опит да заговори. Устните му се раздвижиха, но от устата му не излязоха никакви думи.

— Ема е намерила Хари — каза Олга. — И зная, че ще се зарадваш да разбереш, че той е жив и здрав. — Погледът на Хюго не се откъсваше от нея, докато тя се навеждаше все по-близо и по-близо, докато устните й едва не докоснаха ухото му. — И той се връща в Англия, за да вземе полагащото му се наследство.

Едва след като ръката на Хюго се отпусна безжизнено, тя добави:

— А, пропуснах също да ти кажа, че се научих и да лъжа като теб.

На следващия ден „Бристол Ивнинг Поуст“ и „Бристол Ивнинг Нюз“ излязоха с различни заглавия на първите страници.

„Сър Хюго Барингтън прободен смъртоносно“ — гласеше голямото заглавие на „Поуст“, докато „Нюз“ предпочете да открие броя си с „Неизвестна жена се хвърля под лондонския експрес“.

Единствено главен полицейски инспектор Блейкмор, началникът на местния отдел за криминални разследвания, успя да се досети за връзката между двете събития.

Ема Барингтън

1942

— Добро утро, мистър Гинзбърг — каза Сефтън Джелкс и стана зад бюрото си. — За мен е истинска чест да се срещна с човека, който издава Дороти Паркър и Греъм Грийн.