Джеффри Арчер: Греховете на бащата

— Аз съм Хари Клифтън.

— Да бе, а аз съм Снежанка — отвърна детектив Коловски, докато палеше цигара.

— Не — рече Хари. — Вие не разбирате. Стана ужасна грешка. Аз съм Хари Клифтън, англичанин от Бристол. Служих на един и същи кораб с Том Брадшоу.

— Запази обясненията за адвоката си — посъветва го детективът, издиша и малката килия се напълни с лютив дим.

— Нямам адвокат.

— Хлапе, ако бях загазил като теб, първата ми грижа щеше да е да спечеля Сефтън Джелкс на моя страна като единствена надежда.

— Кой е Сефтън Джелкс?

— Може и да не си чувал за най-добрия адвокат в Ню Йорк — каза детективът и избълва още един облак дим, — но утре в осем той има среща с теб. А Джелкс не напуска кантората си, ако не му е платено предварително.

— Но… — започна Хари, докато Коловски удряше с длан вратата на килията.

— Така че когато утре сутринта Джелкс се появи — продължи детективът, без да обръща внимание на прекъсването, — гледай да измислиш някаква по-убедителна история от тази, че не сме арестували когото трябва. Казал си на имиграционния служител, че си Том Брадшоу, и щом това е било достатъчно за него, ще бъде достатъчно и за съдията.

Вратата на килията се отвори, но не и преди детективът да избълва още един облак дим, от който Хари се закашля. Без да каже нищо повече, Коловски излезе и затръшна вратата. Хари се просна на закрепения за стената нар и отпусна глава на възглавницата, която сякаш бе пълна с тухли. Загледа се в тавана и започна да мисли как се е озовал в полицейски арест на другия край на света, обвинен в убийство.

Вратата се отвори много преди светлината на утрото да се промъкне в килията през решетките на прозореца. Въпреки ранния час Хари беше буден.

Появи се надзирател с поднос храна, която от Армията на спасението не биха предложили и на най-пропадналия скитник. Остави мълчаливо подноса на малката дървена масичка и излезе.

Хари погледна храната и закрачи напред-назад. С всяка крачка се убеждаваше все повече и повече, че след като обясни на мистър Джелкс каква е причината да се представи като Том Брадшоу, въпросът бързо ще се изясни. Не можеха да му наложат по-тежко наказание от депортиране, а тъй като той винаги бе възнамерявал да се върне в Англия, това напълно пасваше на първоначалния му план.

В 8:55 изпълненият с нетърпение Хари седеше на ръба на нара и чакаше появата на мистър Джелкс. Тежката желязна врата се отвори чак в девет и дванайсет. Хари скочи на крака, когато надзирателят отстъпи настрани, за да направи път на висок елегантен мъж със сребриста коса. Хари реши, че човекът е горе-долу на възрастта на дядо му. Мистър Джелкс беше с тъмносин двуреден костюм, бяла риза и вратовръзка на райета. Досадата на лицето му подсказваше, че малко неща на този свят могат да го изненадат.

— Добро утро — рече той и дари Хари с бегла усмивка. — Аз съм Сефтън Джелкс, старши съдружник в „Джелкс, Майърс и Абърнати“. Клиентите ми, господин и госпожа Брадшоу, ме помолиха да ви представлявам в предстоящия процес.

Хари му предложи единствения стол в килията, сякаш Джелкс беше стар приятел, отбил се в стаята му в Оксфорд за чаша чай. Самият той седна на нара и загледа как адвокатът отваря куфарчето си, вади жълт бележник и го поставя на масата.

Джелкс извади писалка от вътрешния си джоб.

— Хайде като за начало да ми кажете кой сте, тъй като и двамата сме наясно, че не сте лейтенант Брадшоу.

Дори да беше изненадан от историята на Хари, адвокатът не го показа с нищо. С наведена глава си водеше подробни записки в бележника, докато Хари обясняваше как се е стигнало дотам да прекара нощта в затвора. След като приключи, беше убеден, че и с проблемите му със сигурност е приключено, щом има такъв сериозен адвокат на своя страна — докато не чу първия въпрос на Джелкс.

— Казвате, че сте написали писмо на майка си, докато сте били на борда на „Канзас Стар“, в което обяснявате защо сте приели самоличността на Том Брадшоу?

— Точно така, сър. Не исках майка ми да страда ненужно, но в същото време исках да разбере защо взех подобно драстично решение.

— Да, разбирам какво би могло да ви накара да промените самоличността си, за да решите всичките си непосредствени проблеми, без да подозирате, че подобно нещо може да ви навлече още по-сериозни неприятности — рече Джелкс. Следващият му въпрос изненада Хари още повече. — Спомняте ли си съдържанието на въпросното писмо?