Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Нюболд не направи никакъв коментар, но купчината на Куин растеше все повече и повече.

— Ще желаете ли още нещо? — попита накрая той, сякаш Куин беше скъп клиент, който най-вероятно ще ги посети отново.

— Да. Приятелят ми лейтенант Брадшоу ще има нужда от същото, а тъй като е офицер и джентълмен, погрижете се да получи от най-доброто.

За изненада на Хари Нюболд започна да трупа втора купчина, като внимателно подбираше всяко нещо. И всичко това заради затворника, който беше седнал до него в автобуса.

— След мен — каза Хеслер, когато Нюболд си свърши работата.

Хари и Пат грабнаха нещата си и забързаха по коридора. По пътя спряха още няколко пъти, тъй като надзирателят трябваше да отключва и заключва решетките с приближаването до килиите. Когато най-сетне влязоха в крилото, ги посрещна шумът на стотици затворници.

— Виждам, че сме на горния етаж, мистър Хеслер — рече Куин. — Няма да ползвам асансьора, трябва да правя упражнения.

Надзирателят премълча и продължи покрай викащите затворници.

— Май спомена, че това крило било най-спокойното — отбеляза Хари.

— Явно мистър Хеслер не е от най-популярните надзиратели — прошепна Куин малко преди да стигнат килия 327.

Надзирателят отключи тежката метална врата и я отвори, за да могат новакът и старата кримка да влязат в дома, отпуснат на Хари за следващите шест години.

Вратата се затвори с трясък. Хари я огледа и видя, че от вътрешната страна няма дръжка.

В килията имаше два нара, един върху друг, стоманен умивалник, закрепен за стената, дървена маса, също закрепена за стената, и един дървен стол. Накрая погледът му се спря върху металното гърне под долния нар. За момент си помисли, че ще повърне.

— Настанявай се отгоре — нареди Куин. — Все пак си новобранец. Ако изляза преди теб, ще се преместиш долу, а новият ти съкилийник ще бъде отгоре. Такъв е затворническият етикет.

Хари стъпи на долния нар и бавно оправи леглото си, после се покатери, легна и положи глава на тънката твърда възглавница. Болезнено си даваше сметка, че ще мине доста време, преди да успее да заспи.

— Мога ли да ти задам още един въпрос? — попита той.

— Да, но след това искам да не се обаждаш, докато сутринта не запалят лампите.

Хари си спомни, че Фишър бе казал почти същото през първата му нощ в „Сейнт Бийд“.

— Виждам, че си успял да вмъкнеш доста пари. Защо надзирателите просто не ти ги конфискуваха веднага щом слезе от автобуса?

— Защото ако го бяха направили — отвърна Куин, — вече никоя кримка няма да внесе пари и цялата система ще отиде по дяволите.

Хари лежеше на горния нар и се взираше в грубо варосания бял таван — можеше да го докосне с пръсти. Дюшекът беше на бучки, а възглавницата бе толкова твърда, че успяваше да задреме само за няколко минути.

Мислите му се насочиха към Сефтън Джелкс и колко лесно го беше подлъгал. Буквално чуваше какво казва бащата на Том Брадшоу на Джелкс — махни обвинението за убийство срещу сина ми, друго не ме интересува. Хари се опитваше да не мисли за следващите шест години, за които мистър Брадшоу не се интересуваше. Дали си струваха 10 000 долара?

Изхвърли адвоката от ума си и се замисли за Ема. Липсваше му ужасно, искаше да й пише и да й съобщи, че е жив, но знаеше, че не може да го направи. Запита се какво ли прави тя в този есенен ден в Оксфорд. Как ли се представяше през първата си година като студентка? Дали я ухажваше някой друг?

Ами брат й Джайлс, неговият най-добър приятел? След влизането на Великобритания във войната беше ли напуснал Оксфорд, за да се бие срещу германците? Ако бе станало така, молеше се приятелят му все още да е жив. Заудря леко по рамката на леглото с юмрук, ядосан, че не му беше позволено и той да изпълни дълга си.

Куин не каза нищо — прие, че Хари страда от „първонощит“.

А Хюго Барингтън? Виждал ли го беше някой след изчезването му в деня, когато Хари щеше да се ожени за дъщеря му? Щеше ли да намери начин да изпълзи отново и да си спечели благоволение, след като всички повярват, че Хари е мъртъв? Изхвърли и Барингтън от ума си. Още не искаше да приеме, че този човек може да е баща му.

После мислите му се насочиха към майка му и Хари се усмихна. Надяваше се, че тя ще намери добро приложение за десетте хиляди, които бе обещал да й изпрати Джелкс, след като Хари се съгласи да се представи за Том Брадшоу. Реши, че с повече от две хиляди лири в банката ще може да напусне работата си като сервитьорка в „Гранд Хотел“ и да си купи онази малка къщичка в провинцията, за която си мечтаеше. Това бе единственото хубаво нещо, което можеше да излезе от цялата тази история.