Джеффри Арчер - Греховете на бащата

В същия миг вратата се отвори отново и на прага се очерта силуетът на Хеслер, все така се удряше по дланта с палката.

— Куин — рече той. — Незабавно се яви в кухнята. Брадшоу, отивай на пункт девет при останалите чистачи на крилото.

— Надявах се да работя в библиотеката, мистър…

— Изобщо не ми пука на какво се надяваш, Брадшоу — прекъсна го Хеслер. — Като главен дежурен надзирател на крилото аз определям правилата тук. Можеш да посещаваш библиотеката във вторник, четвъртък и неделя между шест и седем, както всеки друг затворник. Достатъчно ясно ли се изразих?

Хари кимна.

— Вече не си офицер, Брадшоу, а най-обикновен престъпник като всички останали тук. И не си губи времето да си въобразяваш, че можеш да ме подкупиш — добави и продължи към следващата килия.

— Хеслер е един от малкото, които не можеш да подкупиш — прошепна Куин. — Сега единствената ти надежда е директорът на затвора мистър Суонсън. Запомни, че се смята за един вид интелектуалец, което най-вероятно означава, че може да пише без много грешки. Освен това е баптист фундаменталист. Алилуя!

— Кога ще ми се отвори шанс да го видя? — попита Хари.

— Когато той реши. Вероятно днес. Гледай обаче веднага да научи, че искаш да работиш в библиотеката, защото всеки нов затворник получава само пет минути от времето му.

Хари се отпусна на дървения стол и подпря глава на ръцете си. Ако не бяха десетте хиляди долара, които Джелкс бе обещал да прати на майка му, щеше да използва петте минути да разкаже на директора истината за това как се е озовал в Лейвънхам.

— А междувременно ще направя всичко възможно да те уредя в кухнята — добави Куин. — Може и да не е онова, на което се надяваш, но със сигурност е по-добре от чистач.

— Благодаря — рече Хари.

Куин, който нямаше нужда от упътване, забърза към кухнята. Хари слезе отново на най-долния етаж и тръгна да търси пост девет.

Дванайсет мъже, всички новобранци, се бяха скупчили на групичка и очакваха инструкции. В Лейвънхам не се гледаше с добро око на инициативата — тя намирисваше на бунт или намекваше, че затворникът може да е по-умен от надзирателя.

— Вземайте по една кофа, напълнете я с вода и си намерете парцали — каза Хеслер. Усмихна се на Хари, докато слагаше чавка до името му в бележника. — Брадшоу, тъй като дойде последен, следващия месец ще работиш в кенефа.

— Не бях последен — запротестира Хари.

— Според мен беше — отвърна Хеслер. Усмивката така и не слизаше от лицето му.

Хари напълни кофата със студена вода и взе един парцал. Нямаше нужда да му казват накъде да върви — тоалетната се надушваше отдалеч. Започна да му се гади още преди да влезе в голямото квадратно помещение с трийсет дупки в пода. Внимаваше да не диша през носа, но непрекъснато му се налагаше да излиза, за да си поеме дъх. Хеслер стоеше на безопасно разстояние и се смееше.

— Ще свикнеш, Брадшоу. Всяко нещо с времето си.

Хари вече съжаляваше, че е закусил така обилно — още през първите минути се прости с погълнатата храна. Около час по-късно чу вика на друг надзирател.

— Брадшоу!

Бял като платно, Хари излезе с олюляване от тоалетната и отвърна:

— Аз.

— Директорът иска да те види, така че се размърдай.

С всяка следваща стъпка Хари можеше да диша все по-дълбоко и когато стигна кабинета на директора, вече се чувстваше почти човек.

— Чакай тук, докато не те извикат — нареди му надзирателят.

Хари седна между двама други затворници, които побързаха да се дръпнат. Не можеше да ги обвинява. Опита се да събере мислите си, докато новите затворници влизаха и излизаха един след друг от кабинета. Куин беше прав — срещите продължаваха около пет минути, някои и по-малко. Хари не можеше да си позволи да изгуби нито секунда от отреденото му време.

— Брадшоу — каза надзирателят и отвори вратата. Дръпна се настрани, докато Хари влизаше в кабинета.

Хари реши да не приближава много мистър Суонсън и остана на няколко крачки от огромното тапицирано с кожа бюро. Макар че директорът беше седнал, Хари виждаше, че не би могъл да закопчае средното копче на спортното си сако. Косата му бе боядисана в черно в опит да изглежда по-млад, но това само го правеше малко нелеп. Какво беше казал Брут за суетата на Цезар? Сложете му венец, възхвалете го като бог и това ще бъде падението му.

Суонсън отвори досието на Брадшоу, прегледа го за няколко секунди, след което вдигна поглед към Хари.

— Виждам, че сте получили шест години за дезертьорство. Досега не бях попадал на подобна присъда.