Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Искрено Ваш,

Филис вдигна поглед и видя Ема да подскача като някаква тийнейджърка на концерт на Синатра. Паркър наля на мисис Стюарт втора чаша кафе, сякаш не се случваше нищо необичайно.

Внезапно Ема замръзна и попита:

— А лошата новина?

Филис взе другото писмо.

— Това е от Рупърт Харви. Втори братовчед, изваден от списъка на роднините.

Ема се изкиска в шепа. Филис я изгледа критично над пенснето си.

— Не се подигравай, дете. Да си член на голям клан си има своите преимущества, както скоро ще разбереш.

Скъпа братовчедке Филис,

Радвам се да получа вести от теб след толкова време. Беше много мило от твоя страна да насочиш вниманието ми към „Дневникът на един осъден“ от Хари Клифтън. Книгата ми достави огромно удоволствие. Братовчедката Ема явно е невероятна млада лейди.

За мен ще е удоволствие да помогна на Ема в нейната дилема. Във връзка с това — посолството има самолет, който ще лети до Лондон идния четвъртък, и посланикът се съгласи мис Барингтън да пътува с него и екипа му.

Ако Ема бъде така добра да се отбие през кабинета ми в четвъртък сутринта, ще се погрижа да подготвя всички необходими документи. Моля да й напомниш да не забрави паспорта си.

Искрено твой,

Филис сгъна писмото и го прибра в плика.

— И каква е лошата новина? — попита Ема.

Филис сведе глава, тъй като не одобряваше демонстрацията на емоции.

— Нямаш представа колко много ще ми липсваш, детето ми — тихо рече тя. — Ти си дъщерята, която никога не съм имала.

— Подписах договора тази сутрин — каза Гинзбърг и вдигна чашата си.

— Поздравления — рече Алистър и всички на масата вдигнаха чаши.

— Моля за извинение, но май аз съм единствената, която не разбира нищо — каза Филис. — Щом сте подписали договор, който не позволява на издателството ви да публикува по-ранната работа на Хари Клифтън, какво точно празнуваме?

— Фактът, че тази сутрин внесох сто хиляди долара на Сефтън Джелкс по сметката на фирмата — отвърна Гинзбърг.

— А аз получих чек за двайсет хиляди долара от същия източник — каза Ема. — Колкото е авансът на Лойд за работата на Хари.

— Не забравяй също и чека за десет хиляди за мисис Клифтън, който ти не взе, но аз се погрижих за него — напомни й Гинзбърг. — Честно казано, в крайна сметка всички спечелихме от това, а след подписването на договора хубавите неща тепърва предстоят за следващите петдесет години.

— Възможно е — не отстъпваше Филис, — но аз съм доста ядосана, че позволихте на Джелкс да се измъкне с убийството.

— Мисля, че все още ще го откриете сред смъртниците, мисис Стюарт — отвърна Гинзбърг. — Макар да съм съгласен, че му отсрочихме екзекуцията с три месеца.

— Още повече ме объркахте — призна Филис.

— В такъв случай позволете да обясня — рече Гинзбърг. — Разбирате ли, договорът, който подписах днес, не беше с Джелкс, а с „Покет Букс“ — издателство, купило правата да публикува всички дневници на Хари с меки корици.

— Какво по-точно означава „меки корици“? — попита Филис.

— Мамо, меките корици ги има от години — обади се Алистър.

— Също като банкнотата от десет хиляди долара, но аз никога не съм виждала такава.

— Майка ви има право — рече Гинзбърг. — Всъщност именно това може да обясни защо Джелкс се хвана. Мисис Стюарт е представител на цяло поколение, което никога не би приело издаването на книги с меки корици и не би се докоснало до такива.

— Какво ви накара да осъзнаете, че Джелкс не е напълно запознат с идеята за книги с меки корици? — попита Филис.

— Франсис Скот Фицджералд — каза Алистър.

— Как така?

— Алистър ни каза — обясни Ема, — че ако Джелкс е готов да се срещне с нас в кабинета си без присъствието на юрист, това означава, че не е съобщил на съдружниците си, че съществува липсваща тетрадка, и че ако тя бъде публикувана, ще съсипе репутацията на кантората повече и от „Дневникът на един осъден“.

— Тогава защо Алистър не дойде на срещата, за да запише всичко казано от Джелкс? — попита Филис. — В края на краищата този тип е един от най-хлъзгавите адвокати в Ню Йорк.

— Именно това е причината да не пожелая да присъствам, майко. Не искахме да има нищо записано и бях убеден, че Джелкс ще е достатъчно арогантен да си помисли, че си има работа само с някакво си момиче от Англия и с издател, когото със сигурност може да подкупи. Иначе казано, хванахме го по бели гащи.

— Алистър, що за изрази?!

Алистър вече беше в разгара си.