Джеффри Арчер - Греховете на бащата

— Обаче наистина гениалният ход бил направен от мистър Гинзбърг малко след като Ема излязла ядосано от стаята.

Ема го погледна озадачено.

— Той казал на Джелкс: „С нетърпение очаквам да се срещнем отново, след като договорът е готов“.

— И Джелкс направи точно това — каза Гинзбърг. — Веднага щом прочетох договора осъзнах, че е съставен по модела на онзи, който е подготвил за Ф. Скот Фицджералд — писател, издаван единствено с твърди корици. Нищо в договора не намеква, че не можем да издаваме с меки корици. Така че допълнителният договор, който подписах тази сутрин, позволява на „Покет Букс“ да издаде по-ранния дневник на Хари, без с това да нарушавам споразумението с Джелкс.

Гинзбърг кимна на Паркър да напълни отново чашата му с шампанско.

— Колко направихте? — попита Ема.

— Има моменти, в които прекалявате, млада лейди.

— Колко направихте? — попита и Филис.

— Двеста хиляди долара — призна Гинзбърг.

— Ще ви потрябват до последния цент — заяви Филис. — Защото след като книгата излезе на пазара, двамата с Алистър ще прекарате следващите две години в съда, за да се защитавате срещу цял куп дела за клевета.

— Не мисля — рече Алистър, след като Паркър му наля бренди. — Всъщност, майко, готов съм да се обзаложа на една от онези банкноти по десет хиляди, които не си виждала, че Сефтън Джелкс в момента кара последните си три месеца като старши съдружник на „Джелкс, Майърс и Абърнати“.

— Защо си толкова сигурен?

— Имам чувството, че Джелкс не е казал на партньорите си за първата тетрадка, така че когато „Покет Букс“ издадат дневника, той няма да има друг избор, освен да си подаде оставката.

— А ако не го направи?

— Тогава ще го изхвърлят — рече Алистър. — От кантора, която е безмилостна с клиентите си, не може да се очаква да бъде хуманна към съдружниците. А и не забравяй, че винаги има някой друг, който ламти да стане старши съдружник… Така че трябва да призная, Ема, че твоят случай е много по-интересен от „Амелгамейтид Уайър“…

— … срещу „Ню Йорк Илектрик“ — довършиха останалите в един глас, докато вдигаха чаши към Ема.

— И ако някога промените решението си и предпочетете да се установите в Ню Йорк, млада лейди — рече Гинзбърг, — във „Вайкинг“ винаги ще има работа за вас.

— Благодаря, мистър Гинзбърг — отвърна Ема. — Но единствената причина да дойда в Америка бе да открия Хари, а сега научавам, че той е в Европа, а аз съм заседнала в Ню Йорк. Така че след като се срещна с полковник Клевърдън, ще отлетя за дома при сина ни.

— Хари Клифтън е страхотен късметлия да има до себе си човек като теб — с малко тъга рече Алистър.

— Ако някога се случи да го видиш, Алистър, ще разбереш, че късметлийката съм аз.

На следващата сутрин Ема се събуди рано и по време на закуската оживено бъбреше на Филис за това с какво нетърпение очаква да се прибере при Себастиан и семейството си. Филис кимаше, но почти не говореше.

Паркър взе багажа на Ема от стаята й, свали го с асансьора и го остави в преддверието. Куфарите се бяха увеличили с два през престоя й в Ню Йорк. Ема се запита дали на човек изобщо му се случва да се прибере с по-малко багаж, отколкото е имал на тръгване.

— Няма да слизам долу — каза Филис след няколко опита да се сбогува. — Само ще се покажа като глупачка. По-добре просто да си спомняш за старата баба Филис, която не обича да я прекъсват по време на бридж. Когато ни посетиш следващия път, скъпа, доведи Хари и Себастиан. Искам да видя мъжа, който е пленил сърцето ти.

От улицата пред къщата се чу клаксон на такси.

— Време е да вървиш — рече Филис. — Побързай.

Ема я прегърна за последен път и тръгна, без да поглежда назад.

Паркър я чакаше на входа. Куфарите вече бяха натоварени. Веднага щом я видя, той й отвори вратата и побърза да отвори и задната врата на колата.

— Довиждане, Паркър — каза Ема. — И благодаря за всичко.

— За мен беше удоволствие — отвърна той. Тя тъкмо се канеше да се качи в таксито, когато Паркър добави: — Ако позволите дързостта ми, бихте ли ми позволили да направя едно наблюдение?

Ема го погледна малко изненадано.

— Разбира се.

— Толкова много ми хареса дневникът на мистър Клифтън, че се надявам скоро да се върнете в Ню Йорк заедно със съпруга си — каза Паркър.

Не след дълго влакът се носеше към столицата, а Ню Йорк остана далеч назад. Ема откри, че не може да чете или спи за повече от няколко минути. В мислите й непрекъснато нахлуваха Филис, мистър Гинзбърг, Алистър, мистър Джелкс, детектив Коловски и Паркър.