Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Куин дръпна ръчната и изключи двигателя. Двамата скочиха от колата и затичаха нагоре. Малко преди билото залегнаха и изпълзяха последните няколко метра.

Хари надникна надолу и дъхът му секна. Не му трябваше бинокъл, за да види с какво си имат работа. Легендарният Деветнайсети брониран корпус на фелдмаршал Кертел несъмнено се подготвяше за сражение. Танковете бяха подредени в редици докъдето стигаше погледът, а помощните части можеха да запълнят цял стадион. Хари прецени, че противникът е поне три пъти по-многоброен от Втора дивизия на Тексаските рейнджъри.

— Не мислиш ли, че използвахме достатъчно от деветте си живота през последната година? — прошепна Куин.

— Дотук преброих осем — каза Хари. — Така че мисля, че можем да си позволим още един риск.

И запълзя обратно преди Куин да може да си каже мнението.

— Имаш ли кърпичка? — попита Хари, когато Куин се настани зад волана.

— Тъй вярно, сър — отвърна той, извади кърпата от джоба си и му я подаде.

Хари я върза за антената на джипа.

— Да не би да си решил…

— … да се предадем ли? Да, ако това е единственият ни шанс — отвърна Хари. — Така че карай бавно до превала, ефрейтор, след което продължи надолу към долината.

Хари наричаше Пат „ефрейтор“ само когато не искаше дълги дискусии.

— Към долината на смъртта — уточни Куин.

— Сравнението не е добро — отвърна Хари. — Надявам се да оцелеем и дори да успеем.

— Аз пък се виждам като мишена.

— Защото си ирландец — обясни Хари, докато започваха бавното спускане от другата страна. — И не превишавай разрешената скорост — добави в опит да разведри атмосферата.

Очакваше безочливото им натрапване да бъде посрещнато с град от куршуми, но явно любопитството на германците бе надделяло.

— Каквото и да става, Пат — твърдо каза Хари, — не си отваряй устата. И гледай да изглеждаш така, сякаш всичко е било замислено предварително.

Дори и да имаше мнение, Куин не го изказа, което беше крайно нехарактерно за него. Караше със спокойно темпо и не докосна спирачката, докато не стигнаха първата редица танкове.

Хората на фелдмаршала зяпаха втрещено двамата в джипа, но никой не помръдна. Накрая някакъв майор си проби път през редиците и тръгна право към тях. Хари скочи от джипа, застана мирно и отдаде чест с надеждата, че немският му ще се окаже на ниво.

— Кои сте вие, по дяволите? — попита майорът.

Хари бе очаквал точно този въпрос. Успя да запази външно спокойствие.

— Имам съобщение за фелдмаршал Кертел от генерал Айзенхауер, върховен командващ на Съюзните сили в Европа.

Хари знаеше, че щом чуе името Айзенхауер, майорът ще предпочете да не рискува и ще докладва на висшестоящите.

Без да каже нито дума повече, майорът се качи на задната седалка на джипа и посочи към една голяма палатка.

Щом стигнаха, майорът скочи от колата и нареди:

— Чакайте тук. — И влезе вътре.

Куин и Хари останаха в джипа, заобиколени от хиляди предпазливи очи.

— Ако погледите можеха да убиват… — прошепна Куин.

Хари пропусна думите му покрай ушите си.

Минаха няколко минути, преди майорът да се върне.

— Какво ще бъде, сър? — промърмори Куин. — Наказателен взвод или ще те покани на чашка шнапс?

— Фелдмаршалът се съгласи да се срещне с вас — каза майорът, без да си прави труда да скрие изненадата си.

— Благодаря, сър — отвърна Хари, слезе от джипа и го последва в палатката.

Фелдмаршал Кертел стана от мястото си зад дългата маса, на която беше разстлана карта с макети на танкове и войници. Около него имаше десетина офицери, всички с чин от полковник нагоре.

Хари застана мирно и отдаде чест.

— Име и чин? — попита фелдмаршалът, след като отговори на поздрава му.

— Клифтън, сър. Лейтенант Клифтън. Адютант на генерал Айзенхауер. — Хари забеляза Библия на малка сгъваема масичка до леглото на фелдмаршала. Германско знаме покриваше едната стена на палатката. Нещо липсваше.

— И защо му е на генерал Айзенхауер да изпраща адютанта си при мен?

Хари внимателно огледа човека, преди да отговори. За разлика от Гьобелс или Гьоринг, обветреното от битките лице на Кертел потвърждаваше, че той неведнъж е бил в първите редици на бойното поле. Единственият медал, който носеше, бе Железен кръст с дъбови листа. Хари знаеше, че го е спечелил като лейтенант в битката при Марна през 1918 година.

— Генерал Айзенхауер иска да знаете, че от другата страна на Клемансо има три пълни батальона от трийсет хиляди души, както и двайсет и две хиляди танка. На десния му фланг е Втора дивизия на Тексаските рейнджъри, в центъра се намира Трети батальон на Зелените куртки, а на левия им фланг е разположен батальон от Австралийската лека пехота.