Джеффри Арчер - Греховете на бащата

— Знаете ли, не зная малкото ви име — каза Мейзи, когато стигнаха вратата на дома й на Стил Хаус Лейн.

— Арнолд — отвърна той.

— Отива ви — рече тя. — Мога ли да ви наричам Арнолд?

— Разбира се.

— А вие трябва да ме наричате Мейзи. — Тя извади ключа и го пъхна в ключалката. — Лека нощ, Арнолд. Ще се видим в сряда.

Вечерта в театъра събуди у Мейзи много радостни спомени за дните, когато Патрик Кейси я водеше на театър всеки път, когато посещаваше Бристол. И точно когато споменът за Патрик бе избледнял и тя започна да се среща с друг мъж, с когото като че ли би могла да има бъдеще, този проклетник цъфна отново в живота й. Вече й беше казал, че има причина да иска да я види, и Мейзи не се съмняваше каква точно е тази причина. Не искаше да му позволява отново да внася смут в живота й. Помисли си за Майк. Той бе един от най-милите и свестни мъже, на които беше попадала, и бе така простодушен в опитите си да скрие чувствата си към нея.

Едно от нещата, което бе научила от Патрик, бе никога да не закъснява за театър. Според него нямаше нищо по-смущаващо от това да настъпваш хората, докато се мъчиш да се добереш в тъмното до неизбежните централни места след вдигането на завесата.

Влезе в театъра десет минути преди началото на представлението. Майк я чакаше във фоайето с програма в ръка. Щом го видя, тя се усмихна и неволно си помисли как всеки път той успява да повдигне духа й. Майк отвърна на усмивката и нежно я целуна по бузата.

— Не знам много за Ноъл Кауард — призна, докато й подаваше програмата, — но пиесата била за мъж и жена, които не могат да решат за кого да се оженят.

Мейзи не каза нищо, докато влизаха в залата. Когато стигнаха до центъра на реда, се запита как Майк е успял да се сдобие с такива великолепни места за представление, билетите за което отдавна бяха продадени.

Щом светлините заглъхнаха и завесата се вдигна, той хвана ръката й. Пусна я само когато на сцената излезе Оуен Неърс и публиката избухна в аплодисменти. Мейзи бе завладяна от сюжета, макар приликата със собственото й положение да бе прекалено голяма, за да се чувства комфортно. Магията обаче бе развалена от пронизителния вой на сирената, която заглуши думите на мистър Неърс. Публиката нададе колективен стон, актьорите забързано напуснаха сцената и вместо тях се появи директорът на театъра и бързо и ефективно организира план за евакуация, която би зарадвала сърцето на всеки старши сержант. Жителите на Бристол отдавна бяха запознати с въздушните визити на германците, които нямаха намерение да им възстановят цената на билетите.

Майк и Мейзи излязоха от залата и се спуснаха до мрачното, но познато убежище, което се бе превърнало едва ли не в дом за любителите на театъра. Зрителите заеха всички налични места за представлението без билети.

— Не мога да кажа, че това е точно моята представа за среща — отбеляза Майк и постла сакото си на каменния под.

— Когато бях млада — каза Мейзи, докато се настаняваше, — мнозина младежи се опитваха да ме смъкнат тук долу, но ти си първият, който успя.

Майк се разсмя, а тя започна да драска нещо върху програмата.

— Поласкан съм — каза той и нежно я прегърна през раменете, когато земята започна да се тресе. Бомбите падаха убийствено близко. — Никога не си била в Америка, нали, Мейзи? — попита я, за да откъсне вниманието й от въздушното нападение.

— Никога не съм била и в Лондон — призна Мейзи. — Всъщност най-далечните места, до които съм стигала, са Уестън сюпър Меър и Оксфорд, а тъй като и двете пътувания се оказаха катастрофа, май е било по-добре да си остана у дома.

Майк отново се разсмя.

— С удоволствие бих ти показал Америка. Особено Юга.

— Май ще трябва да помолим немците да си вземат няколко дни почивка, преди да решим да го направим — отвърна Мейзи и в същото време сирената даде сигнал за отбой.

В убежището се чуха аплодисменти по случай края на неочаквания антракт, след което всички се върнаха в залата.

След като заеха местата си, на сцената излезе директорът и заяви:

— Представлението ще продължи без почивка. Но ако германците решат да ни навестят отново, ще се наложи да го отменим. Със съжаление трябва да ви съобщя, че няма да връщаме парите за билетите. Немски правила.

Неколцина зрители се разсмяха.

Секунди по-късно завесата отново се вдигна и Мейзи се унесе в историята. Когато актьорите се поклониха за последен път, цялата публика стана да ги поздрави не само за играта им, но и за поредната малка победа над Луфтвафе, както се изрази Майк.