Джеффри Арчер - Греховете на бащата

— Влиза ми, и още как. Защото половината са мои — заяви Стан.

— И защо да са твои?

— Най-малкото защото живееш в къщата ми, така че ми се полагат. И да те предупредя, момиче, ако си мислиш да ми въртиш номера и ако не си получа дяла, така ще те посиня и почерня, че дори някое американско негро няма да те погледне.

— Гади ми се от теб, Стан — каза Мейзи.

— Ти само гледай как ще ти се догади, ако не снесеш парите, защото…

Мейзи стана, изтича по коридора, грабна палтото си и изхвърча навън, преди Стан да е успял да завърши тирадата си.

Щом погледна резервациите за обяд, Мейзи осъзна, че трябва да се погрижи двама от клиентите й да бъдат настанени колкото се може по-далеч един от друг. Постави Майк Мълхоланд на обичайната му маса, а Патрик Кейси — чак в другия край на салона.

Не беше виждала Патрик от близо три години и се питаше дали се е променил. Още ли беше така неустоимо красив и беше ли запазил ирландския си чар, който така я бе запленил при първата им среща?

Единият от въпросите намери отговора си веднага щом той влезе в заведението.

— Много се радвам да ви видя след толкова време, мистър Кейси — каза тя и го поведе към масата му. Няколко жени на средна възраст се загледаха в красивия ирландец. — Този път дълго ли ще останете при нас? — попита, докато му подаваше менюто.

— Зависи от вас — отвърна Патрик, отвори менюто, но така и не го погледна.

Мейзи се надяваше, че никой не е забелязал как се изчервява. Обърна се и видя Майк Мълхоланд при рецепцията; никога не би позволил някой друг освен Мейзи да го отведе до масата му. Тя забърза към него и прошепна:

— Здравей, Майк. Запазила съм ти обичайната маса. Заповядай.

— Благодаря.

След като Майк насочи вниманието си към менюто (макар че всяка неделя винаги си поръчваше едно и също — супата на деня, варено телешко и йоркширски пудинг), тя мина през салона, за да вземе поръчката на Патрик.

През следващите два часа следеше внимателно двамата мъже, като в същото време се опитваше да наглежда и стотината други клиенти. Когато часовникът в салона удари три, бяха останали само двама души — Джон Уейн и Гари Купър, помисли си Мейзи, дебнещи кой ще посегне пръв към револвера като в каубойските филми. Тя сгъна сметката на Майк, постави я на поднос и му я занесе. Той плати, без да я поглежда, и каза:

— Великолепна храна, както винаги. Надявам се, че уговорката за театъра във вторник вечерта си остава?

— Великолепна уговорка, както винаги — подразни го Мейзи.

— Значи ще се видим в осем — каза той, стана, усмихна й се и тръгна към изхода.

След като Майк излезе, Мейзи занесе сметката на Патрик. Той провери всичко и остави голям бакшиш.

— Заета ли си утре вечер? — попита и й отправи онази усмивка, която тя помнеше така добре.

— Да. Ще ходя на вечерно училище.

— Майтапиш се — не повярва Патрик.

— Ни най-малко. И не бива да закъснявам, защото е първият урок. — Мейзи не му каза, че все още не е решила окончателно дали да се захваща с вечерното училище, или не.

— В такъв случай ще трябва да го отложим за вторник — рече Патрик.

— Вече имам уговорка за вторник.

— Наистина ли? Или го казваш само за да се отървеш от мен?

— Не, ще ходя на театър.

— Тогава сряда? Или това е вечерта за решаване на уравнения?

— Не, тогава се учи писане на съчинение и се чете на глас.

— Четвъртък? — почти отчаяно попита Патрик.

— Да, в четвъртък съм свободна — каза Мейзи.

— Олекна ми — рече Патрик. — Вече бях започнал да си мисля, че ще трябва да остана втора седмица само за да си уредя среща.

Мейзи се разсмя.

— И какво си намислил?

— Мислех си като за начало да идем…

— Мисис Клифтън.

Мейзи се обърна и видя управителя на хотела, мистър Хърст, да стои зад нея.

— Когато приключите с клиента — каза той, — ще бъдете ли така добра да се отбиете в кабинета ми?

Мейзи си мислеше, че е действала дискретно, но сега се уплаши, че може я изхвърлят. Политиката на компанията стриктно забраняваше хората от персонала да фамилиарничат с клиентите. Именно по този начин беше изгубила предишната си работа и тогава въпросният клиент бе не друг, а Пат Кейси.

Беше благодарна, че Патрик се измъкна от ресторанта без нито дума повече, и след като провери касата, се яви в кабинета на мистър Хърст.

— Седнете, мисис Клифтън. Трябва да обсъдя с вас един наистина сериозен въпрос.

Мейзи седна и впи пръсти в облегалките на стола.

— Виждам, че сте имали още един натоварен ден.