Джеффри Арчер - Греховете на бащата

— Благодаря — каза тя. — Предпочитам да седя отпред.

След като потеглиха, попита шофьора откога работи за майор Мълхоланд.

— Откакто се помня, госпожо.

— Как така? — попита Мейзи.

— И двамата сме от Роли, Северна Каролина. Когато войната свърши, ще се върна у дома и ще продължа старата си работа във фабриката на майора.

— Не знаех, че майорът е собственик на фабрика.

— На няколко, госпожо. В Роли е известен като Краля на царевицата на кочан.

— Царевица на кочан? — повтори Мейзи.

— Такова нещо не сте виждали в Бристол, госпожо. За да оцениш наистина царевицата на кочан, тя трябва да е сварена, намазана с топящо се масло и изядена веднага — за предпочитане в Северна Каролина.

— И кой управлява фабриките, докато Кралят на царевицата на кочан се сражава с германците?

— Младият Джоуи, вторият му син. Сестра му Санди му помага.

— Значи има син и дъщеря?

— Двама сина и една дъщеря, госпожо, но за съжаление Майк младши беше убит на Филипините.

На Мейзи й се искаше да попита ефрейтора за съпругата на Майк старши, но реши, че младият войник може да се смути от въпроси по подобна тема, така че навлезе в по-безопасни води и го попита за родния му щат.

— Най-добрият от всичките четирийсет и осем — отвърна той и не спря да говори за Северна Каролина, докато не стигнаха до портала на базата.

Щом видя колата, дежурният незабавно вдигна бариерата и отдаде чест на Мейзи, докато минаваха през портала.

— Майорът нареди да ви отведа право в квартирата му, за да пийнете по нещо преди танците.

Колата спря пред малка сглобяема къща. Майк стоеше на прага да я посрещне. Мейзи скочи от колата преди шофьорът да успее да й отвори вратата и бързо тръгна към него. Той се наведе и я целуна по бузата.

— Влизай, скъпа, искам да те запозная с някои колеги. — Взе палтото й и добави: — Изглеждаш страхотно.

— Като някоя от вашите царевици на кочан ли? — попита тя.

— По-скоро като някоя от прасковите ни — отвърна той, докато я водеше към шумна стая, от която се чуваше смях и оживени разговори. — А сега да накараме всички да завиждат, защото ще открият, че съм с красавицата на бала.

Мейзи влезе в помещение, пълно с офицери и дамите им. Посрещнаха я повече от радушно и тя неволно се попита дали ако беше поканена на гости на английски майор от щаба на Уесекския полк на няколко километра по-нататък по пътя, щяха да я третират като равна.

Майк я запозна с всичките си колеги, в това число с командира на базата, който явно хареса избора му. Докато минаваше от група на група, Мейзи забеляза няколко снимки — по масите, лавиците за книги и над камината. Вероятно бяха снимки на жената на Майк и децата им.

Малко след девет гостите тръгнаха към гимнастическия салон, където беше забавата, но не и преди образцовият домакин да помогне на всички дами да облекат палтата си. Това даде на Мейзи възможност да разгледа по-внимателно снимката на прекрасната млада жена.

— Съпругата ми Абигейл — каза Майк. — Невероятна красавица, също като теб. Много я обичах. Умря от рак преди пет години. Да, ракът е онова, на което всъщност трябва да обявим война.

— Съжалявам — започна Мейзи. — Не исках да…

— Недей. Вече знаеш колко много общо имаме помежду си. Разбирам много добре как се чувстваш след загубата на съпруг и син. Но, по дяволите, тази вечер сме се събрали да празнуваме, а не да се съжаляваме. Хайде, скъпа, след като накарахме офицерите да завиждат, време е и низшите чинове да се изядат от яд.

Мейзи се разсмя. Излязоха от къщата и се вляха в групата жизнерадостни млади хора.

На дансинга младите буйни американци я накараха да се почувства така, сякаш ги е познавала цял живот. Непрекъснато я канеха на танц, а Майк не я изпускаше от поглед. Когато оркестърът засвири последния валс, тя не можеше да повярва колко бързо е минала вечерта.

След като аплодисментите утихнаха, всички останаха на дансинга. Оркестърът засвири мелодия, която бе непозната на Мейзи, но напомняше на всички останали в помещението, че страната им е във война. Мнозина от младите мъже, които стояха мирно с ръка на сърцето и въодушевено пееха „Знаме, обсипано със звезди“, нямаше да доживеят да отпразнуват следващия си рожден ден. Също като Хари. „Ама че ненужно пилеене на живот“, помисли си Мейзи.

Майк я покани да се върнат в квартирата му за по чашка, преди ефрейторът да я откара обратно до дома й. Мейзи за първи път в живота си пиеше бърбън и питието бързо развърза езика й.