Джеффри Арчер - Греховете на бащата

— „Харви“ или „Пантри“? — попита той, докато вземаше програмата, на която всяка буква от заглавието на пиесата беше зачертана и написана отново отдолу, но в азбучен ред.

— „Пантри“ — отвърна Мейзи, която не искаше да признае, че е влизала в „Харви“ само веднъж в компанията на Патрик и през цялото време се оглеждаше с ужас, очаквайки да види дъщерята на лорд Харви Елизабет да вечеря с Хюго Барингтън.

Майк дълго разучава менюто, което изненада Мейзи, тъй като броят на предлаганите ястия бе оскъден. Обикновено той разказваше оживено за случки в базата или форта, както я наричаше, но не и тази вечер; нямаше го дори често повтаряното мърморене, че англичаните не разбират нищо от бейзбол. Мейзи започна да се притеснява да не би да му е лошо.

— Какво има, Майк? — попита тя.

Майк вдигна очи.

— Връщат ме в Щатите — каза й точно когато сервитьорът се появи да ги попита дали вече ще поръчат.

Чудесно подбран момент, помисли си Мейзи, но поне това й даваше малко време да помисли — и то не какво да избере за вечеря. След като поръчаха и сервитьорът ги остави, Майк опита отново.

— Назначават ме на канцеларска работа във Вашингтон.

Мейзи се наведе през масата и взе ръката му.

— Натиснах ги да ме оставят за още половин година… за да мога да съм с теб, но отхвърлиха молбата ми.

— Съжалявам да го чуя — рече Мейзи, — но…

— Моля те, Мейзи, не казвай нищо, защото и без това ми е трудно. Бог ми е свидетел, че мислих предостатъчно за това тази вечер.

Последва ново дълго мълчание.

— Давам си сметка, че се познаваме от съвсем кратко време, но чувствата ми не са се променили от първия ден, когато те видях.

Мейзи се усмихна.

— И се питах — продължи той, — надявах се, молех се, че може би ще се съгласиш да дойдеш в Америка с мен… като моя жена.

Мейзи изгуби дар слово.

— Страшно съм поласкана — успя най-сетне да каже, но не успя да измисли нищо друго.

— Разбира се, осъзнавам, че ще ти трябва време да си помислиш. Съжалявам, че разрухата на войната е несъвместима с изтънчеността на едно дълго ухажване.

— Кога заминаваш?

— В края на месеца. Така че ако кажеш да, можем да се оженим в базата и да отлетим за Америка като съпруг и съпруга. — Той се наведе и взе ръката й. — Никога през живота си не съм се чувствал толкова сигурен.

Сервитьорът отново се появи до масата.

— За кого беше кълцаният дроб?

Мейзи не можа да мигне през цялата нощ и когато на сутринта слезе на закуска, разказа на майка си за предложението на Майк.

— Изобщо не се замисляй — бе незабавният отговор на мисис Танкок. — Никога няма да ти се отвори по-добра възможност да започнеш нов живот. А и нека си го кажем направо — добави тя, като погледна с тъга към снимката на Хари над камината, — вече няма причина да оставаш тук.

Мейзи се канеше да изрази резервите си, но в същия момент Стан нахълта и викна:

— Слагайте да ям, че ще закъснея за работа.

— И не си мисли, че съм забравил за стотачката, която ми дължиш — подметна след Мейзи, докато тя излизаше.

Когато мистър Холкомби влезе в класната стая точно в седем вечерта, Мейзи седеше на първия ред.

Ръката й полетя нагоре няколко пъти през следващия час, сякаш бе досадна отличничка, която знае всички отговори и иска учителят да я забележи. Дори и да я забеляза, той не го показа с нищо.

— Можеш ли да идваш във вторник и четвъртък, Мейзи? — попита мистър Холкомби, докато вървяха с класа към кръчмата.

— Защо? — попита Мейзи. — Не съм ли достатъчно добра?

— Напротив — отвърна той. — Реших да те преместя в средния клас, преди тази тайфа да е получила комплекс за малоценност — добави, като кимна към съучениците й.

— Но няма ли да се озова в непознати води, Арнолд?

— Надявам се, макар да не се съмнявам, че до края на месеца ще наваксаш и тогава ще те преместя в класа за напреднали.

Мейзи не отговори, макар да знаеше, че скоро ще й се наложи да каже на Арнолд, че има други планове за края на месеца.

Отново останаха сами на бара и отново той я изпрати до Стил Хаус Лейн, само че този път, когато Мейзи извади ключа от чантата си, й се стори, че той се опитва да събере кураж да я целуне. Определено не. Нима си нямаше достатъчно проблеми за решаване?

— Питах се — каза той, — коя ли книга ще прочетеш най-напред.

— Няма да е книга — отвърна Мейзи, докато пъхаше ключа в ключалката. — А писмо.

Патрик Кейси закусва, обядва и вечеря в ресторанта на хотела в понеделник, вторник и сряда.