Джеффри Арчер - Греховете на бащата

— Господи, защо животът трябва винаги да е толкова сложен? — промълви Мейзи.

Патрик се усмихна.

— Съжалявам, че отново разстройвам живота ти, но този път няма да се откажа така лесно, не и докато ми остава и най-мъничък шанс.

Наведе се през масата и взе ръката й. Секунди по-късно сервитьорът отново се появи, погледна с безпокойство недокоснатата храна и попита:

— Всичко наред ли е, сър?

— Не — отвърна Мейзи. — Не е.

Отново лежеше будна и мислеше за двамата мъже в живота си. За Майк, така надежден и мил, който щеше да й остане верен до края на живота си, и за Патрик, така вълнуващ, така жив, с когото никога нямаше да изпита скука. През нощта промени на няколко пъти решението си; никак не й помагаше фактът, че разполага с толкова малко време.

На сутринта майка й беше безцеремонно категорична, когато Мейзи я попита за кого би се омъжила, ако е на нейно място.

— За Майк — без колебание отвърна тя. — Той е много по-надежден в дългосрочен план, а бракът е нещо дългосрочно. Пък и така или иначе, никога не бих се доверила на ирландец.

Мейзи обмисли думите й и тъкмо щеше да й зададе друг въпрос, когато Стан нахълта в стаята. Изгълта кашата си и отново започна да й досажда.

— Днес няма ли да се виждаш с банкера?

Мейзи не отговори.

— Така си и мислех. Само гледай да се прибереш направо вкъщи със стотачката ми. Не го ли направиш, ще тръгна да те търся.

— Колко мило, че ви виждам отново, мадам — каза мистър Прендъргаст, докато водеше Мейзи към креслото малко след четири следобед. Изчака я да се настани и продължи: — Успяхте ли да помислите върху щедрото предложение на клиента ми?

Мейзи се усмихна. Само с една-единствена дума мистър Прендъргаст бе издал чии интереси защитава.

— Определено помислих — отвърна тя. — И ще ви бъда задължена, ако кажете на клиента си, че съм съгласна да продам терена за четиристотин паунда и нито пени по-малко.

Мистър Прендъргаст отвори уста.

— И тъй като има вероятност да напусна Бристол в края на месеца, може би ще бъдете така добър да му кажете, че моето щедро предложение ще важи само една седмица.

Мистър Прендъргаст затвори уста.

— Ще се опитам да мина по същото време другата седмица, за да ми кажете какво е решението на клиента ви. — Мейзи стана и му се усмихна сладко. — Приятен уикенд, мистър Прендъргаст.

Беше й трудно да се съсредоточи върху думите на мистър Холкомби — и то не само защото средният курс се оказа доста по-труден от началния, за чието напускане тя вече съжаляваше. Когато вдигаше ръка, то бе по-често за да зададе въпрос, вместо да отговаря.

Ентусиазмът на Арнолд относно работата му беше заразен и той имаше истински талант да накара всички да се чувстват равни и да направи така, че и най-незначителният принос да изглежда важен.

След двайсет минути преповтаряне на „основните неща“, както ги нарече, той каза на класа да обърне на с. 72 на „Малки жени“. Числата не бяха проблем за Мейзи и тя бързо намери нужната страница. След това мистър Холкомби вдигна една жена от третия ред и й каза да прочете първия абзац, докато останалите следяха всяко изречение дума по дума. Мейзи постави пръст в началото на страницата и се опитваше отчаяно да следва текста, но бързо се обърка.

Когато учителят помоли един възрастен мъж на първия ред да прочете отново същия откъс, Мейзи успя да различи някои от думите, но се молеше Арнолд да не я вдига. Въздъхна с облекчение, когато друг ученик бе поканен да прочете абзаца. След като четящият си седна, Мейзи наведе глава, но това не й помогна да се измъкне между капките.

— И накрая ще помоля мисис Клифтън да стане и да прочете същия абзац.

Мейзи се надигна неуверено от мястото си и се опита да се съсредоточи. Изрецитира целия абзац почти дума по дума, без нито веднъж да погледне към страницата. Нямаше нужда да го прави — от години й се налагаше да запомня дълги и сложни поръчки.

Когато си седна, мистър Холкомби й се усмихна топло и каза:

— Имате забележителна памет, мисис Клифтън. — Като че ли никой от останалите не схвана значението на думите му. — А сега бих искал да продължим с разглеждането на смисъла на някои думи от абзаца. Например на втория ред ще видите думата „обручване“, която вече е излязла от употреба. Може ли някой да ми даде по-модерен пример на дума със същото значение?

Няколко ръце се вдигнаха във въздуха и Мейзи щеше да е сред тях, ако не беше чула познатите тежки стъпки, приближаващи класната стая.