Джон Фаулз - Аристос

72

Езикът на музиката е способен да предава природни звуци и да създава звук, който да е приятен сам по себе си; но ние го възприемаме главно като източник на емоции. Музиката възпроизвежда естествените звуци далеч по-успешно от думите, които разполагат единствено с тромавата техника на звукоподражанието; тя създава чист звук, докато думите биха постигнали това само ако почти напълно се лишат от смисъл, и то само в рамките на тесен диапазон на човешкия глас. Музиката винаги поражда емоции по един специфично неясен начин, освен в случаите, когато с помощта на описание с думи (например в името на постановката или в либретото) или на историческата традиция не свързва вербално тези емоции с някаква конкретна ситуация.

73

На визуалното изкуство се налага да борави с маската; художникът може и да знае какво се крие зад онова, което изобразява на платното, скицира или извайва в скулптура; за някои произведения на визуалните изкуства като например добрите портрети, ние казваме, че те ни „говорят“ за обекта на изобразяване. Причината може би се крие в обяснението на Лафатер 91, а именно че външният облик е в състояние да покаже скритото зад него, по-вероятно е обаче картините да ни „разказват“, защото художникът пресъздава вербалното си знание за същността на обекта чрез отклонение от пропорциите или чрез акцентиране върху определени черти на маската на външността, което разкрива скритата зад нея „тайна“ — процес, чийто краен резултат е карикатурата.

74

Този процес на изкривяване има своето предимство, защото позволява само с един поглед да бъде обхваната част от или почти цялата скрита зад изображението „тайна“ на истинския характер. Ако реша адекватно и с думи да обясня тъгата в даден автопортрет на Рембранд, ще се наложи да проуча цялото му творчество, както и неговата биография. Иконографският поглед към неговия живот ще отнеме (ако не става въпрос за професионално критическо проучване) само броени минути, а вербално-биографичният — минимум няколко часа, ако не и много повече.

75

В музиката се наблюдава същата сравнителна непосредственост на въздействие на комуникацията — например в кулминиращата тъга в адажиото от квинтета в сол минор на Моцарт. Недостатък на тази непосредственост обаче е, че без вербалното познание за обстоятелствата от живота на Рембранд или Моцарт аз имам само бегла представа за истинската природа на тяхната тъга. Разбирам дълбочината й, но не и причината за нея. Отново съм изправен пред маска, която може би е много красива и затрогваща, но зад която мога да проникна само с помощта на думите. Накратко, както визуалните, така и акустичните изкуства жертват прецизността на информацията пред бързината и удобството на общуването.

76

Това едновременно ги оправдава и им придава стойност. Да бъдеш човек означава да искаш да направиш, да узнаеш, да почувстваш и да разбереш много неща за кратко време; всеки възможен, достъпен за повечето хора начин да узнаеш, да почувстваш и да разбереш, има своето оправдание. Но качеството на познание и на разбиране, а в крайна сметка и на усещане, при визуалните и акустичните изкуства, със сигурност е по-лошо отколкото при поезията. Всички достижения на визуалните изкуства, надхвърлящи непосредственото представяне на външното изображение, в определен смисъл са триумф на глухоням над неговата неспособност да чува и да говори; при музиката това е равносилно на триумфа на сляп и ням човек над физическата му слепота и немота.

77

Стандартният отговор на тази често използвана аналогия е, че литературата е и сляпа, и глуха; фактът, че не е няма, е проява на своего рода милосърдие. Безспорно няма произведение на другите изкуства, което да не може да се обясни с думи (разбира се, с различна степен на прецизност), докато в литературата има безброй произведения и ситуации, които не могат да бъдат предадени дори приблизително чрез „езиците“ на другите изкуства. Ние нямаме нито времето, нито речника, нито желанието да опишем повечето акустични и визуални произведения на изкуството, но те поне се поддават на описание, докато обратното не е вярно.

78

Словото е неделима част от всяка художествена ситуация най-малкото защото именно с думи можем да анализираме чувствата си по отношение на другите изкуства. И това е така, понеже словото е най-прецизният и всеобхватен инструмент, даден на човека; а поезията е използването на този най-прецизен и всеобхватен инструмент за получаване на незабравими резултати.